Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
В това време Розали разсъбличаше Жана в нейната стая и лееше сълзи като из ведро. Ръцете й се движеха наслуки, не можеше вече да намери нито връзките, нито карфиците и явно изглеждаше по-развълнувана от господарката си. Но Жана съвсем не мислеше за сълзите на прислужничката си; струваше й се, че е навлязла в друг свят, че е пътувала на друга планета, разделила се е с всичко, което бе познавала, за което бе миляла. Всичко в живота и в мисълта й сякаш бе обърнато наопаки. Мина й дори през ум странната мисъл дали обича мъжа си. Изведнъж той й се стори чужденец, когото едва познава. Преди три месеца не знаеше за съществуването му, а сега бе негова жена. Защо стана това? Защо трябваше да се хвърли тъй бързо в брака като в зинала пред краката й пропаст?
Когато привърши нощния си тоалет, тя се плъзна в леглото. Прохладните завивки предизвикаха тръпки по кожата й и засилиха усещането на студ, самота и тъга, което от два часа гнетеше душата й.
Розали избяга все още разхълцана и Жана зачака. Зачака тревожна, със свито сърце неизвестното, за което се досещаше и за което баща й смътно загатна, тайнственото откровение, великата тайна на любовта.
Не чу стъпки по стълбата, а изведнъж някой лекичко почука три пъти на вратата й. Тя изтръпна ужасена и не отговори. Почука се отново, ключалката скръцна. Тя скри глава под завивките, като че ли крадец се бе вмъкнал при нея. По паркета тихо изскърцаха обувки и внезапно някой докосна леглото й.
Жана нервно подскочи и изписка: откри главата си и видя Жюлиен, изправен пред нея. Той я гледаше усмихнат.
— О, колко ме изплашихте! — каза тя.
— Нима не ме очаквахте? — попита той.
Тя не отговори. Жюлиен беше във вечерното си облекло, лицето му имаше хубавото си строго изражение и тя страшно се засрами, че е легнала пред този тъй изискан мъж.
Не знаеха какво да си кажат, какво да сторят, не смееха дори да се погледнат в този важен, решителен час, от който зависи истинското щастие за цял живот.
Може би той чувствуваше смътно каква опасност криеше този двубой и какво гъвкаво самообладание, каква изтънчена нежност трябваше да прояви, за да не накърни ни най-малко изострения свян, безкрайната чувствителност на тази девствена душа, закърмена в мечти.
Той лекичко взе ръката й, целуна я и като коленичи до леглото като пред олтар, прошепна с тих като въздишка глас:
— Ще ме обичате ли?
Тутакси успокоена, тя повдигна от възглавницата обкръжената си с облак от дантели глава и се усмихна.
— Но аз вече ви обичам, приятелю.
Той сложи в устата си тънките пръсти на жена си и с глас, променен от това живо препятствие, промълви:
— Искате ли да ми докажете, че ме обичате?
Наново смутена, без да разбира добре смисъла на думите си, тя отвърна, спомняйки си какво й беше казал баронът:
— Аз съм ваша, приятелю!
Жюлиен обсипа китката й с влажни целувки и като се надигна, бавно се приближи до лицето й, а тя пак понечи да се скрие.
Но изведнъж той протегна ръка над леглото и прегърна жена си през завивките, провря другата си ръка под възглавницата и я повдигна ведно с главата на Жана. Тихо, съвсем тихичко той я попита:
— Ще ми направите ли тогава малко местенце до вас?
Обзе я уплаха, инстинктивен ужас и тя зашепна:
— О, не още, моля ви се, не!
Озадачен и малко засегнат, Жюлиен подзе все тъй умолително, но малко по-рязко:
— Защо по-късно, когато тъй или иначе ще стигнем до това?
Тези думи я огорчиха, но покорна и примирена, тя пак повтори:
— Аз съм ваша, приятелю.
Тогава той се вмъкна бързо в тоалетната и тя ясно чуваше движенията му, шумоленето на съблечените дрехи, дрънкането на парите в джоба му, последователното падане на обувките му на пода.
И изведнъж той прекоси бързо стаята по долни дрехи, за да остави часовника си на камината. После се върна тичешком в съседната стаичка, където се побави известно време, и Жана бързо се обърна на другата страна и затвори очи, щом почувствува, че идва.
Тя подскочи и едва не падна на пода, когато до крака й се плъзна друг студен космат крак. Сгуши се на самия край на леглото с лице в ръцете, зашеметена, готова да вика от страх и смущение.
Той веднага я сграбчи в обятията си, макар че беше обърната гърбом, и жадно зацелува шията й, дантелите на нощната й шапчица и бродираната яка на нощницата й.
Тя не помръдваше, скована в ужасна тревога, усещаше силната му ръка, която търсеше гърдите й, скрита между лактите й. Задъхваше се, потресена от грубия допир. Искаше й се да избяга, да изтича през къщата, да се заключи някъде далеч от този мъж.
Той спря ласките си. Жана усещаше топлината му на гърба си. Ужасът й отново стихна и ненадейно й мина през ум, че трябва само да се обърне и да го целуне.