Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Кейл го погледна и се усмихна мрачно.
— Слушайте — каза той и духна пламъчето.
Двайсет минути по-късно Кейл привърши разказа и отново запали свещта.
Двете момчета гледаха ту него, ту непознатата, потресени от чутото и в същото време омаяни от момичето. Клайст се опомни пръв.
— Ти си го убил, Кейл — защо замесваш и нас?
— Не ставай глупав. Щом разберат, че съм бил аз, ще измъчват Хенри, защото знаят, че сме приятели. После от Хенри ще стигнат до теб. А така имате някакъв шанс.
— Но аз нямам нищо общо.
— Има ли значение? Напоследък са те виждали поне два пъти да разговаряш с мен. Ще те убият за назидание.
— Означава ли това, че имаш план? — попита Хенри, опитвайки да овладее страха си.
— Да — каза Кейл. — Едва ли ще успее. Но имаме шанс.
Той духна свещта и им каза какво е измислил.
— Прав си — отбеляза Клайст, след като го изслуша. — Няма начин този план да успее.
— Ако имаш по-добър…
Кейл не довърши. Отново запали свещта и я приближи до девойката, която обгръщаше раменете си с длани, трепереше и гледаше изцъклено в далечината.
— Как ти е името? — попита Кейл.
Отначало тя сякаш не го чу, после обърна очи към лицето му. Но не каза нищо.
— Клетата — прошепна Хенри Мъглата.
— Каква ти е, та да я съжаляваш — подметна горчиво Клайст, разкъсван между собствения си страх и странното същество, сгушено в ъгъла. — За себе си трябва да се тревожиш.
Кейл се изправи, подаде свещта на Хенри Мъглата и пристъпи към вратата.
— Сега — каза той.
Хенри духна свещта. Чу се шум от отваряне и затваряне на вратата, после Хенри, Клайст и момичето останаха в непрогледния мрак.
Потресът от събитията през тази нощ започна да отслабва, докато Кейл се промъкваше за трети път през Светилището. Естествено, прикриваше се из сенките, но вече бе по-спокоен. Почваше да осъзнава, че навиците, усвоявани цял живот — мисълта, че непрестанно си под наблюдение, че винаги има очи, готови да забележат и докладват всяко твое движение — вече не са в сила. Изкупителите с основание предполагаха, че жестоките наказания за всяко неподчинение с мисъл или слово ще поддържат реда сред послушниците. Предполагаха, че нощем могат да поотпуснат своята бдителност, след като момчетата са заключени в спалните помещения и се страхуват от последиците на всеки опит за излизане. При това трето промъкване през Светилището в рамките на няколко часа Кейл зърна само един Изкупител, и то отдалече.
Обзе го странно веселие. Хората, които мразеше и които изглеждаха тъй могъщи и неуязвими, не бяха нито едното, нито другото. Той беше надхитрил Боско, беше убил Лорда на Дисциплината, а сега с лекота се движеше из Светилището. Дълбоко в сърцето му трепна предупреждение да не се главозамайва — „Бъди нащрек или ще виснеш на бесилката“.
И все пак колкото и да размишляваше, колкото и безразсъдно да му изглеждаше, имаше смисъл да се върне в стаята на Лорда на Дисциплината. Преди да избяга с момичето бе взел това-онова, но за да имат поне някакъв шанс навън, щяха да се нуждаят… всъщност нямаше представа от какво ще се нуждаят, но се надяваше да намери в стаята на мъртвеца много полезни неща и би било глупаво да пренебрегне тази възможност. С малко късмет можеше да минат още четири часа преди да открият мъртвия Изкупител.
Десет минути по-късно той отново стоеше над трупа на Пикарбо. Поколеба се, после започна да търси. Преживяването бе странно, защото стаята беше пълна. Послушниците нямаха право да притежават каквото и да било. Дори на Изкупителите се полагаше да имат само седем неща, макар че никой не знаеше защо не шест или осем. Стаята на Пикарбо бе пълна с вещи. Кейл не познаваше повечето от тях и би искал просто да ги повърти в ръце и да гадае за тяхното предназначение — колко странно и приятно бе да пипне четка за бръснене от козина на язовец, да усети чудния аромат и хлъзгавото докосване на парче сапун. Но близостта на смъртта бързо изгаси любопитството и той започна да подбира какво да сложи в раницата, която бе намерил: ножове, далекоглед — вълшебно приспособление, което бе виждал Боско да използва на крепостната стена, — точило за медицинските инструменти на Пикарбо, платнена торба, билки, които бе виждал да използват за лечение на рани, тънки игли, конец, кълбо канап. Претърси шкафовете, но в повечето от тях имаше подноси с парчета от женски тела. Разбира се, Кейл не успя да разпознае кое какво е. Не че изпитваше потребност да оправдае убийството на Пикарбо — човек, когото бе виждал да бие много деца и дори да убива едно. Но грижливо изсушените телесни части го изпълваха едновременно с погнуса и страх.