Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
После провери една от страничните врати, като се стараеше да не гледа към клетото същество върху масата за дисекция.
Отвори и веднага в ноздрите му мощно нахлу застояла миризма на свещеник. Неведнъж, когато му се случваше да попадне в затворено помещение с повече от двама Изкупители, бе забелязвал, че миришат странно. Но в тази стая самите стени изглеждаха напоени с миризмата — миризма на нещо прогнило, като че всичко между тях, дори чувството за живот, е започнало да гранясва. На излизане не му се искаше да погледне трупа на момичето, но нещо го привлече натам. Взря се само за миг в педантично осакатеното тяло на красивата млада жена. Изпълни го необичаен изблик на жал, че нещо тъй меко и изящно е съсипано по такъв начин. После с крайчеца на окото си зърна върху металната чиния малкия твърд предмет, който Лордът на Дисциплината бе извадил от корема на момичето. Не беше кост или някаква друга страхотия — по форма напомняше речно камъче, изгладено от дълго лежане в бързото течение. Имаше полупрозрачен, почти млечен златистокафяв цвят. Той плахо го докосна с пръст. После вдигна нещото пред очите си. Помириса го. От миризмата му се зави свят, сякаш странният, но вълшебен аромат нахлу във всяка негова клетка. Постоя малко, замаян и готов да припадне. Но не биваше да се бави. Пое си дълбоко дъх и продължи да търси, пъхна в раницата още няколко вещи, които му се сториха полезни и няколко други просто защото му се харесаха. После излезе и забърза към скривалището.
7.
Кейл планираше бягството си почти от две години. Възнамеряваше да осъществи плана само в краен случай, защото шансът за успех беше нищожен. Изкупителите правеха всичко възможно и невъзможно, за да заловят бегълците, чието престъпление се наказваше с обесване, разпъване и разкъсване на четири. Кейл не бе чувал досега някой да е избягал от Райските Кучета и дългосрочният му план за бягство от Изкупителите предвиждаше търпеливо да изчака, докато навърши двайсет години и го изпратят на фронта, а там вече да търси възможности. „И все пак, добре е, че се подготвях“, помисли си Кейл. Докато се промъкваше по плочника, той се мъчеше да не мисли за шансовете. И все пак не можеше да се примири, че се е намесил на толкова висока цена. Спасяването на момичето беше безсмислено. Не бе постигнал нищо, освен да погуби себе си, както и двамата си приятели, макар че те не бяха чак толкова важни. Глупост! Той въздъхна дълбоко и опита да се успокои. Но снощи тя изглеждаше толкова щастлива, усмивката й изглеждаше тъй… каква? Едва ли можеше да опише какво щастие е да гледаш истински щастлив човек. Точно това си бе припомнил, когато спря в тъмния коридор, разтреперан от видяното в стаята на Лорда на Дисциплината и ужаса от неговата отвратителна жестокост. В онзи миг лицето му посивя от гняв, което не му беше за първи път, ала за първи път в живота си даде воля на яростта. И каква полза, помисли си той. Никаква.
След малко достигна целта си. Намираше се в малка ниша близо до главния плочник с пролука в дъното, където една вътрешна стена не опираше плътно в крепостната стена на Светилището. Кейл се провря странично в пукнатината, като задържаше дъха си и се изтласкваше навътре. След няколко месеца щеше да бъде твърде едър, за да се пъхне тук. Посегна напред, впи пръсти във вдлъбнатината, която бе издълбал преди години и успя да се издърпа до скривалището. В тъмнината не видя нищо, но познаваше много добре мъничката кухина. Клекна и издърпа една разхлабена тухла, после съседната и двете половинки отгоре.
Бръкна в дупката и извади грижливо изплетено дълго въже с желязна кука в единия край. След това се изправи и пропълзя обратно между стените.
Когато стигна до нишата, се ослуша. Не чу нищо. Посегна нагоре, опипа грубата повърхност на крепостната стена и заклещи куката в една тясна пукнатина, която бе издълбал преди няколко месеца, скоро след като направи въжето. Беше го изплел не от юта или сезал, а от космите на послушници и изкупители, които бе събирал години наред в тоалетните, докато работеше като чистач — отвратителна задача, не ще и дума, неведнъж го докарваше до повръщане, ала той стискаше зъби, защото виждаше в нея шанс да оцелее. Подръпна въжето, за да се увери, че е закрепено здраво. После с удивителна сила за едно четиринайсетгодишно момче се издърпа нагоре и увисна в нишата, притиснал крака към едната стена и гръб към другата. Разхлаби куката, посегна нагоре към друга пукнатина и повтори процедурата отново и отново. Преодолявайки всеки път не повече от половин метър, след час той се добра до върха на крепостната стена.