Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Кейт беше достатъчно опитна да участва в някоя от тях, но това не се отнасяше за мен и затова двамата щяхме да скочим заедно, наред с неколцина самотни скачачи и няколко групички от по двама-трима. Макар технически вече да нямах нужда от инструктор за самостоятелните си скокове, Кейт щеше да поеме ролята, за да упражним някои съвместни техники по време на свободното падане. Някой ден щях да стана достатъчно квалифициран, за да участвам в някоя голяма формация, може би с вида на тел за разбиване на яйца.
Всъщност свободното падане ми харесваше, особено когато не ти се налага да се мъчиш да маневрираш, за да хванеш за ръцете някакви непознати. Съпротивлението на въздуха, когато летиш с повече от сто и шейсет километра в час, ми позволяваше да разположа тялото и ръцете си така, че да забавя или ускоря падането, дори да правя кълбета и да се превъртам. Като цяло усещането е по-скоро за летене, отколкото за падане. Честно казано, това ме караше да се чувствам повече Супермен, отколкото и без това съм.
Онзи от клуба сега стоеше на стъпалата, които водеха към големия товарен вход в задната част на фюзелажа. Държеше папка и отбелязваше имената на събиращите се по групи скачачи.
— В първа класа ли сме? — попитах Кейт, докато вървяхме към писаря.
— Да, докато не скочим.
Приближихме оня с папката.
— Кори — заявих високо. — Господин и госпожа.
Той погледна списъка.
— Окей… аха, ето ви. Трети етап, скачате заедно. Можете да се качвате. Отидете в предната част. Втора редица.
— Ще сервират ли обяд?
Типът с папката ме изгледа, но не отговори на въпроса ми, а каза:
— Приятен и безопасен скок, господин Кори.
А как стоеше въпросът с безопасното приземяване?
Кейт поведе по металните стъпала и аз я последвах в тъмния, подобен на пещера салон.
Когато летя с пътнически самолет, винаги се радвам да видя на борда монахини и свещеници. Парашутите обаче също стават. Въпреки това изведнъж ме обхвана някакво предчувствие. Работех в правозащитната система повече от двайсет години и може да звучи като клише, но съм си развил някакво шесто чувство за предстоящи неприятности и опасности. И точно то се обаждаше в момента.
8
Кейт поведе към предната част на самолета. Както казах, прозорците бяха покрити с алуминиеви листа, така че в салона бе по-тъмно, отколкото очаквах. По стените мъждукаха няколко лампи, благодарение на които се виждаше, че салонът е бил опразнен, за да се освободи място за товар. Май се очертаваше да седим на пода, също като товар.
Единствената друга светлина бе слънчевата, която идваше от товарния вход и от прозореца на пилотската кабина горе. Забелязах, че кабината не е отделена с врата — коридорът просто водеше в нея. Вратата, която трябваше да предпазва от отвличане, я нямаше — пък и защо да я има? Ако някой решеше да ни отвлече, можехме просто да скочим от самолета.
На пода видях халки, които вероятно се използваха за закрепване на палети, а сега през тях бяха прокарани найлонови ремъци, за които да се държим.
Кабината беше широка само три метра, което минаваше за доста просторно помещение за самолет от петдесет и някоя си година. Първите четирима парашутисти вече се бяха качили и седяха един до друг на пода с лице към нас, до самата кабина.
На стените бяха залепени номера, така че бързо намерихме втори ред, който логично беше точно зад първия.
— Откъм прозореца или откъм пътеката? — попита ме Кейт.
— Искам да гледам навън — отвърнах, — така че можеш да седнеш до прозореца.
Тя седна до стената от лявата страна, а аз се настаних до нея, хванах се за ремъка за товар и казах:
— Закопчай си колана.
— Приключи ли с тъпите лафове?
— Вдигни облегалката, докато излетим.
Двамата, които се качиха след нас — някакъв тип и момиче, — седнаха от дясната страна на втори ред. Останалите места към опашката също започнаха да се запълват.
Огледах се. Както бях забелязал на влизане, товарният вход беше много широк, но сега установих, че няма врата, а само отвор. Обърнах внимание на Кейт и тя обясни, че се наложило да я махнат заради скока, защото не можела да се отваря по време на полет (затваряла се със скоби, но от външната страна), а по-малката врата била широка само колкото за един човек.