Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)». Краткое содержание книги:
Козела държеше в ръцете си един опорен инструмент, който повдигаше от земята хора с ампутирани крака. Никой не му обръщаше внимание, макар че по негови сметки в паничката, която беше подложил, той беше натрупал поне тридесет евро. Когато Бенина мина за четвърти път покрай него, той се обади тихо:
— Г-це Аберман? — момичето замръзна. — Точно срещу вас има един „Сааб 9000“. Много бавно се обърнете и тръгнете към колата, не я докосвайте, аз вървя след вас.
Втрещена, младата еврейка изпълни указанията. Когато стигна до дясната врата на колата две силни ръце я погалиха по раменете. За страничен наблюдател това беше ласка, но тя много добре знаеше, че това е препипване. В полицейската терминология същата дума се наричаше претърсване. Козела й отне чантата, плъзна ръце по тялото й, включително между краката, после до глезените, след което й каза:
— Добре дошла на купона, Бени! Ти си красиво и младо момиче, третирай ме като гинеколог. Нищо не е лично, професията ми ме задължава!
Когато се качиха в колата, Козела ловко й щракна белезници, смъкна идиотската си маска, фалшивия си счупен крак, обу чорап, обувка и потегли.
— Къде отиваме? — попита Бенина.
— Това е единственият въпрос, на който не мога да ти отговоря, моето момиче! — усмихнат каза Козела.
— Но аз… — каза Бенина.
— Аз, ти, той, ние, вие, те… — продължи да й се усмихва Козела. — Ей, деца! Не се ебавайте със стария артист, ако искате да участвам във вашата пиеса!
После набра фон Веер.
— Йохан! — каза Козела. — Бенина Аберман е моя плячка. Ще се държа с нея като английски лорд. Косъм няма да падне от главата й, нито ще й направя нещо, което тя не иска, но и от теб искам нещо, момче!
— Мога ли да чуя Бенина? — попита Йохан.
— Да, след малко. Искам да откриете търговски дружества във Варна, в Слънчев бряг и в Бургас.
— Каква дейност? — попита фон Веер.
— Каквато искате! — беше лаконичният отговор.
— Кога? — продължи да пита евреинът.
— Вчера… — отговори Козела. — До тогава няма да видите Бенина.
— Каква ми е гаранцията, че е жива? — попита офицерът от Мосад.
— Гаранцията ти е до мене, сега ще я чуеш. Но не се опитвайте да ме правите на идиот и никакви делтапланери, клошари и прочие боклуци няма да ми попречат да защитя мисията си. Аз съм стар човек, Йохан, но това не значи глупав. А сега ще ти дам Бенина. Преди това обаче трябва да разбереш нещо простичко, приятелю! Аз знам, че без Влад Аберман съм мъртъв, затова не опитвайте такава търговия! — после подаде телефона на Бенина.
— Послушай го, скъпи, — каза прегракнало тя — този човек е самият дявол!
IX.
С помощта на Георги Тройния, Козела прекара дрогираната Бенина с една частна „Чесна“ до Шийпланд — основния остров на Шетландския архипелаг, и ги остави. Замина за София през Лондон и се довери на стария си сътрудник.
— Прекарай я по море до Портсмут и оттам до Порто в Португалия. Стигнете ли там, обади ми се! И я дръж под обстрел. Това момиче се страхува единствено за живота си, Троен! Ако знае, че всеки момент ще и забиеш инжекцията с рицина, няма да ти прави въртели по пътя. И никакви оръжия. След единайсети септември контролът е страхотен и рискът не е оправдан.
Когато кацна в София, Козела потърси Маласа.
— Докладвай, момче!
— Във Варна съм, Шефе, но тук си ебало майката! Война! Полицията играе с една банда, прокуратурата с друга, съдът с трета. Чудя се откъде да го подхвана?
— От прокуратурата, Малас! — каза Козела. — Знаеш ли, кои са ебалниците?
— Не те разбирам?! — попита Малас.
— Знаеш ли кои прокурори играят с бандитите?
— Цяла Варна ги знае, — каза момчето. — Те са трима, но много силни. Поне така твърдят местните.
— Пътувам за Варна, Малас! — каза Козела. — До три дни ще бъда там, но дотогава искам некролозите им да са из целия град! — после затвори телефона и легна да спи.
Беше в един частен хотел в Долни Богров, чисто уютно местенце с добра храна и любезни стопани и трябваше да е луд, да не се възползва от искреното им гостоприемство. Когато се събуди и се приготви за път, Козела предплати стаята си до края на март (беше средата на февруари), качи се на BMW-то, което ползваше в България и потегли към Русе. Той щеше да отиде във Варна, но по най-сложния възможен начин. Никой не му даваше гаранции, че мобилният телефон на Маласа не се подслушва и че полицията не е по петите му.