Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
Назарет, който трябва да е бил заселен и кръстен така в по-късно време. Те били разклонение на есейската
общност; сектантският им статут се описва в Деяния 24:5, когато св. Павел е заведен с обвинение за
подривна дейност при управителя на Цезарея: “понеже намерихме, че тоя човек е зараза и че повдига
бунтове между всички иудеи по вселената, и че е водач на назорейската ерес”. Ако не се смята грешката в
превода на Новия завет, никога не е имало Христос от Назарет. Той е бил Иисус Назореецът.
ГАВРИИЛ
Друго важно свидетелство за сектантското положение на Иисус в еврейското общество получаваме
от архангел Гавриил. Името на този герой се явява само четири пъти в Библията, като второто му
споменаване е свързано с първото.
Гавриил се появява в Стария завет в Книгата на Даниил 8:16, с продължение в Даниил 9:21. В този
контекст Гавриил е споменат просто като човек, който обяснил едно видение на Даниил. След това в Новия
завет Гавриил се явява на Захария (Лука 1:11) с новината, че жена му Елисавета ще роди син (бъдещия
Иоан Кръстител). След това посещава жената на Иосиф – Мария (Лука 1:26), и и казва, че тя също ще роди
син, като името му ще е Иисус. В Матей името на Гавриил не се споменава, той просто е наречен “ангел
Господен” (Матей 1:20) и посещава не Мария, а Иосиф.
Като имаме предвид над 400-годишният промеждутък между Стария и Новия завет, възможностите
са две: 1) човекът Гавриил от Книгата на Даниил е различен от ангела Гавриил в Книгата на Лука; 2)
двамата са един и същи персонаж, притежаващ невероятно дълголетие. Ортодоксалното християнство
поддържа второто схващане, макар да няма доказателства за него. Но най-вероятен е един трети вариант –
Гавриил да е титла, а не лично име. Следователно трябва да се провери дали няма някаква династическа
традиция в ангелската йерархия.
В християнската доктрина за Гавриил се говори като за Fortitudo Dei (Сила Господня). Той е ангел
на въплъщението и утешението, докато Михаил е по-скоро на възмездието. В апокрифната Книга на Енох
обаче Гавриил (със значението Божи човек) се явява като застъпник и наказващ грешниците. Тази сборна
творба (запазена само на етиопски, с малко останали гръцки фрагменти) е съставена от писания на
палестински евреи от ортодоксалната хаседическа школа между приблизително 200 г. преди Христа и
евангелско време.
Книгата на Енох съвпада с някои аспекти на свитъците от Мъртво море и, изглежда, е била
източник на множество ангелски имена, които не се споменават в Библията. В Британския музей се пазят
няколко магически съда с изписани еврейски, арамейски и сирийски заклинания, в които се споменават
ангелските чинове на Михаил, Рафаил и Гавриил. Тези съдове, датиращи от около 550 г. пр. Хр., са
намерени в Хила, Ирак, и представляват интересна реликва от описаното в Стария завет пленничество на
израилтяните при Навуходоносор.
Важното тук е, че макар да е споменат в Книгата на Даниил от Стария завет (писана във Вавилон
през 70-те години пленничество около 586 г. пр. Хр.), Гавриил не се появява в други религиозни текстове
чак до съставянето на евангелията през I в. Междувременно евреите от хасидическата школа (създателите
на текста на Енох) са основали селището при Кумран.
При разкопките в Кумран са открити реликви, които датират от около 3500 г. пр. Хр., когато
селището е било бедуинско укрепление. Стабилният уседнал живот там, изглежда, е започнал около 130 г.
пр. Хр. Еврейските хроники разказват за силно земетресение в Иудея през 31 г. пр. Хр. и в Кумран това се
потвърждава от прекъсването между двата ясно различими периода на обитаване. Според Медния свитък
стария Кумран се е наричал Секака.
Вторият период на заселване е започнал през царуването на Ирод Велики 37-4 г. преди Христа).
Ирод бил идумейски арабин, поставен на трона на Иудея от римските власти, които първи след Юлий
Цезар поели контрол върху областта. Освен информацията от свитъците, в селището Кумран е била
събрана и колекция монети от периода между управлението на хасмонейския управител Иоан Хиркан (135-
104 г. преди Христа) и иудейското въстание през 66-70 г.
Въстанието от 168 г. пр. Хр., когато свещеническата каста на Хасмонеите, или Макавеите
(прадедите на Мария Магдалина), добили значимост, до голяма степен било предизвикано от действията на
цар Антиохий IV от Сирия, който натрапил на еврейската общност система на гръцко богослужение.