Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
в църковната догма, и непорочното зачатие на неговата майка Мария.
Въпреки безкрайната почит на християнската теология към благословената Мария, в евангелията от
Новия завет липсва информация за нейния произход. Тези канонически текстове се занимават само с рода
на Иисусовия баща Иосиф. Католическата църква поставя Мария на предна позиция много по-късно, като
следствие от водения спор относно Св. Троица, който води началото си от Никейския събор на император
Константин.
Макар епископите на Константин да провъзгласили, че Господ е “три лица в едно” – един Бог,
който се проявява като три отделни личности: Отец, Син и Свети Дух, - все още имало християни от
предримската школа, за които Господ бил Господ, а Иисус човек, наследствен Месия от Давидовия род. Те
разгорещено защитавали това и отхвърляли всяка идея, че благословената Мария била девица. Възгледите
им били сходни с изказаните от либийския свещеник Арий в Никея и макар че той бил охулен и
неизвергнат, мнозина продължили да ги споделят.
Това доста вгорчило живота на последния император Теодосий, който през 381 г. свикал
Константинополския събор с намерението да приключи спора. Към 390 г. като алтернатива на Никейското
верую било разработено Апостолското верую. То започвало с “Вярвам в Господа Животворящаго и иже от
Отца изходящаго Иисус Христос, Сина Божий Единородния, нашият Бог”. Това извеждане на Иисус на
преден план (преди това засенчван от Константин) едва ли допринасяло за месианския статут на
императора, но след няколко години Рим бил завладян от готите и Западната империя тръгнала към упадък.
От този момент Църквата попаднала под върховната власт на папите и в спора за Троицата се явил
нов участник; това бил Константинополският патриарх Несторий. Несторий твърдял, че дебатите дали
Иисус е Бог или Син Божий са напълно неуместни, тъй като нямало съмнение, че Иисус е човек, роден
съвсем естествено от баща и майка. С това становище той застанал против католическите си събратя, които
говорели за Мария като за Theotokas (гръцки: “Богоносица”) или Dei Genitrix (латински: “заченала Бог”).
Твърдението на Несторий, че Мария била жена като всяка друга, било осъдено от Ефеския събор през 431 г.
и оттогава започнало почитането и като посредница (или застъпница) между Бог и тленния свят.
Времето минавало, но споровете за Троицата продължавали, като Мария оставала между чука и
наковалнята. Тя не била част от Троицата, но църковният и статут зависел от схващанията за връзката
между Господ, Иисус и Светия Дух. В това отношение римокатолиците от западното християнство решили
да ратифицират един член, който се наричал Filioque Article и бил въведен на Толедския събор през 598 г.
Според него Светият Дух произлизал “от Отца и от Сина” (латински: filioque). Ала далеч от контрола на
императорите във Византия се зародила алтернативна Източна църква. Тя твърдяла, че Светият дух
произлиза от “Отца чрез Сина (гръцки: dia tou huiou)”. Този теологически спор, наглед абстрактен и
странен, разделил на две официалното християнство.
И в двата случая престанали да считат Мария за Божия майка. Оттогава се превърнала в майка на
Сина. Тя била “съсъда”, през който по един или друг начин преминал Светият дух. В действителност
спорът Filioque бил обикновено противоречие в една широкомащабна битка за политическото ръководство
на Църквата. Никоя от страните не победила и резултатът бил две доста различни Църкви от един и същи
източник. Окончателното отделяне на Ватикана от Източноправославната църква станало през 867 г.,
когато последната обявила, че поддържа истинската Апостолска приемственост. Ватиканският съвет не се
съгласил, вследствие на което патриархът на Константинопол Фотий отлъчил папа Николай I.
Основните биографични източници за Мария не са каноничните евангелия, а апокрифните
ръкописи “Евангелия на Мария” и “Протоевангелион”. Много от великите художествени произведения
като “Срещата на Анна и Иоаким” (родителите на Мария) от Албрехт Дюрер, са вдъхновени от тях. Приема
се, че най-пълното произведение по темата е La Leggenda di Sant Anna Madre della Gloriosa Vergine Maria, e
di San Gioacchino (“Историята на св. Ана, майка на Благословената Дева Мария, и на св. Иоаким”). Този
разказ за живота на Мария е пренесен в Западна Европа от пребивавали във Византия кръстоносци и станал