Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
Синовете на Мрака при Армагедон. Израелските племена трябвало да са от едната страна, а римляните и
разни други езичници – от другата. Това щяло да е страшна битка на живот и смърт между Светлината, т. е.
Израел, и Мрака на Римската империя.
В по-късни времена основната идея в тази древна концепция била възприета и приспособена от
Римската църква. Очакваната битка при Армагедон била преместена от конкретното и местодействие и
поставена в световен контекст, като от деня, в който император Константин застанал начело на
християнството, Рим (тогавашният Мрак) си присвоил ролята на Светлината.
За да укрепят господството на католическите епископи, провъзгласили, че Денят на страшния съд
още не е дошъл. На онези, които се подчинявали на ревизираните принципи на Римокатолическата църква,
било обещано да влязат в Небесното царство, понеже епископите ще ги очистят от всичките грехове.
Някогашната палестинска крепост на Хар Мегидо придобила свръхестествени размери, така че самата дума
Армагедон започнала да звучи страшно за хората. Тя напомняла ужасния край на всяко живо същество,
като единственият сигурен изход към спасението било съблюдаването на правилата на Рим. Това се оказала
една от най-хитрите политически маневри на всички времена, поне до откриването на свитъците от Мъртво
море и историческата истина за Армагедон.
АГОНИЯ И МЪКИ
Историята за заточението и бягството на Мария Магдалина е описана в глава 12 на Откровението и
много художници са изобразили нейното пътуване по море до Прованс през 44 г. сл. Хр. Но къде са
творбите, пресъздаващи нейните мъки? Къде е картината, която по някакъв начин представя безжалостния
змей на Рим, който “воюва с останалите от нейното семе”? Кой е нарисувал алегорията с преследването на
деспосините, Божиите наследници?
През 1961 г. френския издател Жозеф Форе публикува най-скъпата книга в света. Тя е уникално
издание, продадено на един колекционерски консорциум за 1 милион долара и оттогава се намира в сейф на
швейцарска банка. Преди това обаче, изложена в специална обвивка, книгата обикаля целия свят.
Заглавието и е “Апокалипсис на св. Иоан”.
Всичко в книгата е уникално, от ръчно изработените пергаментови листове до лятата бронзова
обложка, инкрустирана със скъпоценни камъни. Ръчно изписана и с тегло 463 фунта (210 кг), тя съдържа
художествени творби, изработени от най-известните световни художници. Жозеф Форе е издател на
поредицата Livres d’Artistes1, представяща произведения от Пикасо, Утрильо, Кокто и други. Той е най-
известен с изданието си на “Божествена комедия” на Данте, със сто гравюри върху дърво, дело на
сюрреалиста Салвадор Дали.
Форе е предпочел Дали и като илюстратор на “Апокалипсис на св. Иоан”. Той създава серия от
акварели, колажи, гравюри и мултимедийни продукти. Темата за мъките и преследванията Дали претворява
в творби, в които присъстват пирони – и по този начин вписва символа на Разпятието в различни части от
Откровението.
Докато работел по тази уникална поръчка, Салвадор Дали е нарисувал и една изключителна картина
за преследванията на Магдалининото потомство. Той създава това произведение през 1960 г. и го кръщава
“Животът на Мария Магдалина”. В същински апокалиптичен стил, произведението е ясно и открито в
посланието си – част от голия торс на Магдалина, със здрави римски пирони, злобно насочени към корема
и.
ДРУГАТА МАРИЯ
НАСЛЕДСТВОТО НА НАЗАРЯНИТЕ
За да се прецени политическото и социалното значение на брака между Мария Магдалина и Иисус,
трябва да се изясни природата на тяхната социална, религиозна и политическа среда. Нужно е да се
установи какви специални брачни правила са били прилагани, за да се премине от обстоятелствени данни
към солидни доказателства за техния брак. Образно казано, състоянието на нашето разследване до момента
е същото както на човек, излязъл рано сутрин и видял, че тревата е подгизнала, пътеките са целите в локви,
1 Книги от хора на изкуството.
дърветата капят, а канавките са пълни с вода – т. е. по всичко личи, че е валяло през нощта, но няма
документално доказателство в потвърждение на този факт.
През 70 г. сл. Хр., малко след епохата на евангелията и точно след Иудейското въстание, Иосиф