Конспирацията срещу Магдалина

В случая с Иосиф и Мария, Иосиф също споменава възможността Мария да отиде на тайно място.

Иосиф Флавий обяснява, че съгласно есейския обичай в династическия род мъжете не бивало да

“придружават бременните си съпруги, за да покажат, че не се женят заради удоволствието, а от грижа за

поколението”. Следователно независимо дали става въпрос за Захария и Елисавета, Иосиф и Мария или

Иисус и Мария Магдалина, те едва ли са били свързани с романтична любов. По-вероятно е ставало дума за

брачни договори и стратегически избрани двойки с цел продължаване на видни династии. Поради това

трябвало и двамата – и Мария, и Иосиф – да получат разрешение и инструкции от Авиатар Гавриил.

През първите три месеца от бременността се решавало дали един династичен съпруг може да

задържи избраната съпруга, тъй като имало и други, също толкова подходящи, жени от благородно

потекло. Винаги съществувала възможност съпругата да пометне. В такъв случай се считала за

неподходяща и на нейно място избирали друга. Обикновено помятанията ставали през първите три месеца

от бременността, така че съпругата през този период била изключително уязвима. Можело и да се окаже

безплодна. В тази връзка в “Иудейски войни” от I век е отбелязано, че първите три години от брака в

династическите родове се приемали за пробен период.

Затова тези бракове преминавали през два етапа. След годежа двойката заживявала в пробен брак,

но бракът не се смятал за скрепен още от началото. През този експериментален период, дори ако

забременеела, омъжената жена все още се считала за “мома” ( almah или virgo), докато не минели три

месеца от бременността и. Едва тогава се пристъпвало към втория етап от брачната церемония и жената

придобивала правото да се нарича съпруга. Вероятно на този етап свещеникът Авиатар се е намесвал, за да

одобри бременността и и узакони напълно брака.

След раждането на детето съпругата бивала признавана за “майка”. Преди това, на всички етапи от

нейния статут на almah (който имала от манастира, където бивала възпитавана), за нея се говорело като за

“сестра”. Погледнато така, историята на Мария и Иосиф е точно пресъздадена – Мария е заченала като

almah - въпреки че терминът е бил грешно преведен като “девица”. Сетне тя надлежно получила съгласието

на най-високопоставения свещеник (Садок) от неговия ангелски заместник, Гавриил. Ала имало елемент на

риск и възможна причина за неудобство, в случай че пометнела. И така, в Матей 1:19 се обяснява, че

подготвяйки се за това и съгласно обичая “мъж и Иосиф, понеже беше праведен, а пък не искаше да я

изложи, намисли да я пусне тайно”. (Имало е и друга причина за опасенията на Йосиф, но ще се върнем на

това по-късно, когато говорим за брака на Мария Магдалина).