Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
Флавий (роден през 37 г. преди Христа) разказва, че сред евреите в неговата родина е имало много секти и
разклонения. Трите основни философски течения били фарисеите, садукеите и есеите. Културата на тези
общности се различава в много отношения и Иосиф пояснява, че есеите имали “по-голяма обич един към
друг, отколкото другите вероизповедания”. Фарисеите и садукеите се подчинявали стриктно на иудейската
традиция, докато есеите били доста по-либерални и елинизирани.
Фарисеите строго спазвали древните еврейски закони. В Лука 19:39 четем, че заповядали учениците
на Иисус да бъдат смъмрени, задето създавали брожение с влизането си в Иерусалим. Садукеите имали по-
модерни възгледи, но в голямата си част не били особено духовно настроени, докато есеите били склонни
към мистицизъм. Повлияни от елинската култура, те отстоявали идеите на гръцкия философ Питагор.
Иосиф разказва, че имали опит в лечителското изкуство и получили знанието си за целебното въздействие
на някои корени и камъни от древните народи. В действителност терминът essene се отнася до тези знания,
тъй като арамейската дума asayya означава лекар и съответства на гръцката essenoi.
В Матей 16:1-12 (и другаде) Иисус като че ли постоянно се противопоставя на фарисеите и
садукеите. Очевидно нагласата му е била по-близка до лечителския начин на живот, до езотеричната
философия и либералното поведение на есеите. В действителност, както е документирано в “Иудейски
старини”, есеите били изключени от “общото събрание на Храма”. А веднага след като фарисеите го
обидили с мъмренето си, Иисус си отмъстил, като влязал в храма и обърнал масите та търговците и
сарафите.
Макар че се числял към фарисеите, Иосиф все пак писал с добро чувство за есеите:
Начинът им на живот е по-добър от този на другите и те напълно се посвещават на
земеделието. Възхищение заслужава и влечението им към добродетелта.. Това личи в
тяхната организация, която не търпи пречки пред общото притежаване; така че един
богат човек се възползва от своето богатство толкова, колкото и онзи, който няма нищо.”
Основният център на есеите бил в Кумран, на северозападния бряг на Мъртво море, източно от
Иерусалим. Други близки селища били в Мураба’ат, Аин Фешка и Мирд. В общи линии областта била
известна като дивата част на Иудея и именно в местните пещери през 1947 г. били открити свитъците от
Мъртво море на есеите. Сега тези многобройни пергаментови свитъци са най-ценните ни помощници в
опознаването на организацията на есеите в евангелски времена.
Скрити в глинени съдове близо 2000 години, тези свидетелства били открити от едно бедуинско
овчарче, което търсело загубена коза. Почти пророчески Книгата на Иеремия (32:14) от Стария завет
повелява: “Така казва Господ на Силите.. Вземи тия записи.. и ги тури в глинен съд, за да останат там за
дълго време”. Съдовете съдържали общо около 500 ръкописа на иврит и арамейски – сред тях Старият
завет и многобройни документи за историята на общността. Някои от традициите на есеите датират от
около 250 години преди Христа. Те са били скрити по време на Иудейското въстание срещу римляните от
66-70 г. и повече никой не ги е потърсил. За жалост при откриването им много от свитъците се наранили –
значението им не ставало ясно веднага, - понеже били много крехки, те се разпадали от лошото
манипулиране и голяма част били унищожени.
Есейската общност била наричана Nazrie ha Brit (Пазители на Завета) и терминът “назореи, назаряни”
произтича от това название. Ислюмският Коран говори за християните като за nazara, а в арабския език за
тях съществува едно общо наименование – nasrani.
Една от най-подвеждащите грешки в Новия завет става при превеждането на тези палистински
термини. В началото на Евангелие от Матей 2:23 ясно се казва, че Иисус е бил “назарей”, но се предполага,
че това е така, понеже родителите му са дошли от Назарет. Всъщност няма свидетелство за съществуването
на Назарет по онова време. Той не е споменат в еврейския Талмуд, нито в някое от писмата на св. Павел.
Името не се среща в римските архиви или историческите творби на Иосиф. В действителност Назарет не се
споменава в никоя от досега откритите книги, карти, хроники или военни летописи от онази епоха.
На практика назореите (назаряните) от евангелско време не са имали нищо общо с град на име