Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
е посочено, че през първите години а християнството Мария е била много тачена и че Иполит, един от
църковните отци от II в., я е наричал “апостол на апостолите”.
Що се отнася до косата на Мария Магдалина, през IХ в. в Италия се появило едно апокрифно
произведение, наречено Vita eremitica beatae Mariae Magdalenae1. Според него след Възнесението на Иисус
тя живяла тридесет години като отшелница в Арабската пустиня и затова имала изключително дълга коса.
Историята обаче съответства на средновековните стандарти, по подобен начин са съставени житията на
Марта, Мария Египтянката и други жени мъченици, чиито дрехи, очевидно изпокъсани, е трябвало да бъдат
заменени от косите.
В действителност този мотив за изключително дългата коса, приписвана на Мария Магдалина,
произлиза от същата култура, която е създала романтичната приказна традиция за Каролингите, например
за Рапунцел. Тази отличителна черта на Мария била добавена нарочно, за да противостои на
пропагандираната от Църквата версия за предполагаемото и безпътно поведение.
В приказката за Рапунцел нейните златни къдрици са сплетени на дълга плитка, по която принцът
изкачва кулата, за да я спаси. Преди да бъде освободена обаче, косата и е отрязана от една магьосница,
което намеква за освобождаването и от девическата невинност. Значението на много дългата коса било, че
тя осигурява защитно прикритие за голотата. Макар и физически или метафорично оставена без дрехи (като
символ на подчинението – или, в случая с Мария, на подтисничеството на Църквата), девойката с плитки
била неуязвима. Моминската чест се запазвала и нито тялото, нито душата и се разкривали докрай преди
1 Блаженият отшелнически живот на Мария Магдалина.
подходящия момент. Този мотив произлиза от мъченичеството на св. Агнеса Римска през IV в. Съблечена,
за да бъде бичувана поради отказа си да се омъжи на тринадесетгодишна възраст, тя се спасила от
погледите на своите похитители в булото на дългите си коси. Тази сцена е изкусно пресъздадена от
бароковия художник от ХVII в. Джузепе ди Рибера.
Именно по тази причина Мария Магдалина е рисувана толкова често с дълга коса – както е в някои
творби на Джото и Ботичели или в интерпретацията на пристигането и в Прованс в творбата на Сфорца
“Книга на часовете”. Официално Църквата представяла Магдалина като лекомислена блудница, но
просветените творци бързо установили, че става дума за почтена жена. Чудесен портрет от този тип има в
базиликата на Магдалина в Тифенброн, Германия. Нарисуван е от бургундския художник от ХV в. Лукас
Мозер. Тук обвитата в косите си Магдалина е изобразена в разговор с епископ Лазар от Марсилия. Тази
картина е част от една чудесна преграда между нефа и олтара, наречена Der Magdalenaltar1, включваща и
картина, в която Мария помазва с миро Иисус във Витания, и последвалото и пътуване в Прованс.
Подобни творби, описващи живота на Мария, има в много европейски църкви. Сред най-добрите са
фреските на Джото ди Бондоне в параклиса на Магдалина в църквата “Свети Франциск” в Асизи от 1320 г.
Подобни сцени са изобрзявани и по-рано (от около 1210 г.) – в чудесния прозорец на Магдалина в
катедралата в Шартр, Франция.
Друг атрибут на Магдалина в изкуството е белият гълъб, който е включен и в много изображения на
свещения Граал. Добър пример е картината “Свещения Граал” от Данте Габриел Росети. В древни времена
гълъбът е бил свързван с богините Ищар, Астарта и Афродита. Белият гълъб се смята за символ на
женската чистота, а когато е с лаврово клонче в човката си, символизира мира. Като евхаристичен символ
обаче дълго време е бил използван като емблема на Светия дух в християнското изкуство. В този смисъл
той се свързва не само с Мария Магдалина, но и с изображения на Богородица и други светици.
АРМАГЕДОН
Включването на алегории в художествените произведения е един вид художествена стенография,
съкратен символичен начин на изразяване. Понякога целта им е била да бъдат разбрани от широката
публика, в други случаи са били насочени към определена посветена аудитория. Както е казал Иисус: “Вам
е дадено да узнаете тайните на царството Божие; а на ония, външните, всичко бива в притчи” (Марко 4:11).
Неслучайно двете картини на Сандро Ботичели “Мадоната с нара” и “Великолепната Мадона”,
показват детето Иисус, което държи зрелия разчупен нар на плодородието. Не е безсмислен каприз и че в