Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Е? - попита Андрол.
- _Би могло_ да подейства - каза Имарин, докато сваляше прогизналото си от дъжда палто и го окачваше на куката до вратата. Отдолу носеше дреха, извезана по тайренския стил. - Ще трябва силна дъждовна буря. Стражите наблюдават внимателно.
- Чувствам се като бик, докаран за панаирна награда - измърмори Канлер и изтупа калта от ботушите си, след като също окачи палтото си на куката до вратата. - Където и да идем, любимците на Таим ни следят. Кръв и пепел, Андрол. Те _знаят_. Знаят, че ще се опитаме да избягаме.
- Намерихте ли някои слаби места? - попита Певара и се наведе напред. - Някъде, където стените са по-слабо пазени?
- Май зависи от избраните стражи, Певара Седай - отвърна Имарин.
- Хм… предполагам. Споменавала ли съм колко интригуващо е за мен това, че най-уважаващият ме между вас е тайренец?
- Да си учтив с някого не е знак за уважение, Певара Седай - отвърна Имарин. - Просто е признак на добро възпитание и уравновесен характер.
Андрол се усмихна. Имарин беше абсолютно _чудо_ с обидите. Повечето пъти обиденият дори не схващаше, че са му се подиграли.
Певара присви устни.
- Е, добре. Наблюдаваме смяната на стражите. Използваме следващата буря за прикритие и се измъкваме през стената там, където смятаме, че са по-невнимателни.
Двамата мъже се обърнаха към Андрол, който неволно се беше загледал в ъгъла на стаята, където от една маса падаше сянка. Уголемяваше ли се? Пресягаше се към него като че ли…
- Не ми харесва да оставяме хора - каза той, след като с усилие извърна поглед от ъгъла. - Тук има десетки и десетки мъже и момчета, които все още не са под властта на Таим. Не можем да изведем всички, без да привлечем внимание. Ако ги оставим, рискуваме да…
Не можеше да го каже. Те все още не знаеха, не разбираха какво става. Хората се _променяха_. Доскоро благонадеждни съюзници се превръщаха във врагове за една нощ. Изглеждаха същите хора външно, и в същото време не бяха. Други бяха, зад очите. Андрол потръпна.
- Жените, пратени от бунтовничките Айез Седай, все още са извън портите - каза Певара. Стояха там на лагер вече от доста време и настояваха, че Прероденият Дракон им е обещал Стражници. Таим все още не беше пуснал нито една от тях. - Ако успеем да стигнем до тях, можем да щурмуваме Кулата и да спасим останалите.
- Наистина ли ще е толкова лесно? - попита Имарин. - Таим ще разполага с цяло село заложници. Много от мъжете доведоха семействата си.
Канлер кимна. Неговото семейство беше едно от тях. Нямаше да го изостави.
- Освен това - каза тихо Андрол и се извърна към Певара, - искрено ли си убедена, че Айез Седай могат да спечелят тук?
- Много от тях имат десетилетия - някои столетия - опит.
- Колко от тях са прекарани в бой?
Певара не отвърна.
- Тук има стотици мъже, които могат да преливат, Айез Седай - продължи Андрол. - Всеки от тях е бил обучаван - продължително - да бъде _оръжие_. Ние не учим политика или история. Не изучаваме как да влияем на държави. Ние се учим да убиваме. Всеки мъж и момче тук е тласкан до предела на възможностите си, принуждаван е да се напряга и да расте. Да печели повече мощ. Да унищожава. И много от тях са безумни. Могат ли вашите Айез Седай да се бият с това? Особено когато много мъже, на които разчитаме - същите, които се опитваме да спасим, - най-вероятно ще се бият редом с хората на Таим, ако видят, че Айез Седай се опитват да нахлуят?
- Аргументите ти не са неоснователни.
„Също като кралица”, помисли той, неволно впечатлен от държането й.
- Но, разбира се, трябва да пратим съобщение навън - продължи Певара. - Щурм може би е неразумно решение, но да седим тук, докато ни изловят всички, един по един…
- И аз съм убеден, че би било разумно да пратим някого - каза Имарин. - Трябва да предупредим лорд Дракона.
- Лорд Дракона - изсумтя Канлер, докато сядаше до стената. - Той ни е изоставил, Имарин. Нищо не сме за него. Това…
- Прероденият Дракон носи света на плещите си - промълви Андрол и Канлер се смълча. - Не знам защо ни е оставил тук, но бих предпочел да допусна, че е защото според него можем да се справим сами. - Опипа с пръсти кожените ремъци и стана. - Това е времето ни да го докажем, изпитанието на Черната кула. Ако трябва да прибегнем до Айез Седай, за да ни защитят от нашите, покоряваме се на тяхната власт. Ако прибегнем до Преродения Дракон, тогава ще сме нищо, щом той си замине.