Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
— От идеята за духовното съпружество. Сигурен съм, че млада жена като вас би могла да погледне благосклонно на принципа зад тази идея, а той е да сме верни на страстите си. Защото ако не греша, вие приличате на жена, способна на голяма и дълбока страст.
Той се настървяваше все повече с всяка дума и мисля, че не си въобразявах, а погледът му наистина шареше по тялото ми толкова уверено, сякаш го правеше с ръцете си.
— Кажете ми, госпожице Ланор, изглеждате ми на възраст за омъжване. Баща ви вече продаде ли ви в робството на годежа? Ще е жалко красива млада жена като вас да прекара остатъка от живота си в брачното ложе с мъж, към когото не изпитва привличане. Срамота е да прекарате живота си, без да изпитате истинска физическа страст — очите му блеснаха отново, сякаш се канеше да ми се нахвърли — която е дар от Бога за неговите чада!
Сърцето ми щеше да се пръсне, бях като заек, приклещен от вълк. Но тогава той се засмя, постави длан върху рамото ми — от докосването му ме побиха тръпки. Приближи се към мен достатъчно, за да усетя дъха му върху лицето си и кичур от косата му да докосне бузата ми.
— Ама вие всеки миг ще припаднете! Мисля, че имате нужда от чист въздух… Ще излезете ли с мен?
Вече ме беше хванал за ръката, не дочака отговора ми, а ме издърпа на верандата. Нощният въздух беше много по-хладен от задушната атмосфера в къщата и аз поех дълбоко дъх.
— По-добре ли сте?
Когато кимнах, той продължи:
— Трябва да ви кажа, госпожице Макилврий, че съм много щастлив, задето се присъединихте към нас тази вечер в по-интимна обстановка. Надявах се да го направите. Забелязах ви на полето следобед и веднага разбрах, че трябва да се запознаем. Незабавно усетих връзка с вас. Вие усетихте ли я?
Преди да успея да му отговоря, той взе ръката ми в своята.
— Почти целият ми живот премина в пътуване по света. Жаден съм за срещи с хора. От време на време виждам някоя необикновена личност, чиято неповторимост се усеща дори на поле, пълно с хора. Също като вас.
Очите му светеха като на човек със силна треска, гледаше диво, все едно се опитва да улови някаква мисъл, но не успява да се съсредоточи. Започвах да се плаша. Защо точно мен? Или отношението му не беше специално, а се държеше така с всяко впечатлително момиче, за което има вероятност да се подаде на предложението за духовно съпружество.
Притисна се към мен прекалено фамилиарно и далеч от добрия тон, сякаш уплахата ми му харесваше.
— Аз, необикновена? Господине, вие изобщо не ме познавате — отблъснах го, но той продължи упорито да стои пред мен. — В мен няма нищо необикновено.
— О, напротив. Усещам го. Вие също трябва да го почувствате. Имате уникална чувствителност, забележителна първична природа. Разбрах го от красивото ви нежно лице.
Ръката му се приближи до бузата ми, сякаш се канеше да ме погали и не можеше да се удържи.
— Ти си пълна с желания, Ланор. Ти си чувствено същество. Изгаряш да научиш повече за физическата връзка между мъжа и жената… Само за това мислиш. Копнееш за него. Може би дори за конкретен мъж…?
Разбира се, че имаше такъв мъж Джонатан, но според мен проповедникът искаше да разбере дали харесвам него.
— Този разговор между нас става неприличен, господине — отстъпих и се опитах да се промуша покрай него. — Трябва да вляза…
Той отново ме хвана за ръката.
— Не исках да се почувстваш неудобно. Извини ме. Повече няма да говоря за това… но моля те, отдели ми още една минута. Трябва да те питам нещо, Ланор. Когато този следобед взех думата, те видях да говориш с млад мъж на кон. Изключително красив младеж.
— Джонатан.
— Да, вече ми казаха името му. Джонатан.
Проповедникът облиза устни.
— Според твоите съседи този млад мъж би погледнал благосклонно на моята философия. Дали не би могла да ми уредиш среща с него?
Усетих иглички по тила си.
— Защо искате да се срещнете с Джонатан?
Той се изсмя гърлено и нервно.
— Ами както вече казах, според съседите ви той е естествен мой последовател, от онези, които ще оценят истината в думите ми. Може да се запали по каузата и да стане представител на моята църква тук, в пустошта.
Вгледах се в очите му и за първи път видях в тях чисто зло, любов към хаоса и разрушението. Той смяташе да посее това зло и у Джонатан така, както се опита да го направи в целия град. Надяваше се да го посее и у мен.
— Съседите ми са се забавлявали на ваш гръб, господине, а вие не познавате Джонатан така, както аз го познавам. Съмнявам се, че ще се заинтригува от това, което имате да му кажете.