Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Госпожица Темпъл отчаяно се надяваше да види отворена врата, през която да побегне, или да срещнат хора. Вече знаеше, че има и други гости — че събитията в операционния театър са скрити от външни очи в по-голямото събиране, организирано в къщата. Ако можеше да стигне до онези хора, сигурно щеше да намери помощ.
Жената я подкарваше, като я блъскаше рязко всеки път, когато забавеше крачка, и накрая естественото възмущение на госпожица Темпъл пламна и без да мисли, тя се извъртя и с всичка сила замахна към лицето на жената. Тя обаче се дръпна и госпожица Темпъл не улучи и залитна. Тогава жената в червено се изкиска и й показа предмета в ръката си — късо жестоко острие, закрепено на метална лента, нахлузена на пръстите й. С другата си ръка посочи една близка врата — изглеждаше съвсем като останалите в коридора.
— Можем да говорим вътре.
Госпожица Темпъл влезе открито предизвикателно.
Беше апартамент с няколко стаи, мебелите и тук бяха покрити с бял плат. Жената в червено затвори вратата, бутна госпожица Темпъл към един диван и когато тя се обърна към нея с гневен поглед, каза презрително и студено:
— Сядай. — Самата тя седна в едно кресло и извади цигарето си и метална табакера. Вдигна поглед към госпожица Темпъл, която не помръдваше, и каза рязко: — Сядай, или ще ти намеря нещо друго, на което да седнеш, много пъти.
Госпожица Темпъл седна. Жената пъхна цигарата в цигарето, стана, отиде до един аплик, запали я, издуха облаче дим и се върна на мястото си. Гледаха се.
— Задържате ме против волята ми — каза госпожица Темпъл предизвикателно.
— Не ставай смешна. — Жената дръпна пак от цигарето и димът заизлиза заедно с думите й. — Ще ти задавам въпроси. Ти ще отговаряш. Сама си. — Изгледа я многозначително. — Дойде с каретата с останалите.
— Да, нали вече знаете. Аз съм от хотела — отвърна госпожица Темпъл.
— Не си. Няма да търпя да лъжеш. — Жената млъкна за момент, все едно се опитваше да избере най-добрия курс на разпита.
— Не ме е страх от вас.
— Няма да търпя да се държиш като глупачка. Дошла си с влака. Откъде знаеше кой влак да хванеш? И коя е гарата? Някой ти е казал.
— Никой не ми е казал.
— Разбира се, че ти е казал. Кои са съучастниците ти?
— Сама съм. Казахте го.
Жената се изсмя, рязко подигравателно излайване.
— Ако ти вярвах, вече щеше да си натикана с главата надолу в мочурището и щях да съм приключила с теб. — Облегна се в креслото. — Искам имена.
Госпожица Темпъл нямаше представа какво да каже. Ако просто си измислеше някакви имена или пък дадеше имена, които нямаха нищо общо, щеше само да докаже невежеството си. Но ако не го направеше, рискът бе още по-голям. Едното й коляно трепереше. Колкото можеше по-спокойно тя сложи ръка отгоре му.
— И каква ще е наградата ми за това предателство?
— Животът ти.
— Разбирам.
— Е, говори. Имена. Започни с твоето.
— Може ли първо да задам един въпрос?
— Не.
Госпожица Темпъл се направи, че не е чула.
— Ако нещо се случи с мен, това няма ли да е най-ясният знак за моите съучастници за естеството на вашите занимания?
Жената се изсмя.
— Съжалявам, това беше почти забавно. Та какво казваше? Или искаш да умреш?
Госпожица Темпъл си пое дъх и започна да лъже с всички сили:
— Изобел. Изобел Хейстингс.
Жената се усмихна доволно.
— Акцентът ти е… странен… може би дори е изкуствен.
Тъй като госпожица Темпъл си говореше най-нормално, тази забележка й се стори изключително дразнеща.
— На кого служиш? — продължи жената.
— Не зная имена. Получих инструкции в писмо.
— Какви инструкции?
— Гара Стропинг, перон 12, влакът в шест и двайсет и три, Ориндж Локс. Трябваше да открия истинската цел на вечерта и да докладвам какво съм видяла.
— На кого?
— Не зная. Щяха да се свържат с мен, когато се върна на Стропинг.
— Кой?
— Щеше да ми се представи. Не знам нищо, така че не мога да издам нищо.
Жената въздъхна раздразнено, стъпка цигарата на килима и извади нова.
— Имаш известно образование. Не си обикновена курва.
— Не съм.
— Значи си необикновена курва.
— Не съм курва.