Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
— Parlez-vous francais?
— Espagnol?
— Deutsch?
Човекът само се усмихваше и кимаше.
— Italiano?
— Dansk?
Още усмивки и кимане.
— Nederlands?
— Malayalam?
— Gwong-dong-wa?
Когато стигна до западноафриканските езици, някой предположи, че старецът е глух.
На Коледа, докато пътуваше по линия F, за да доизглади знанията си по идиш, Бисе едва се сдържа да не изпищи от вълнение, когато чу една двойка да говори на удмуртски — изключително рядък език, който бе заплашен от изчезване, и то тук — в нюйоркското метро.
— Уау! — изплъзна се все пак от устата й.
Двамата я изгледаха и продължиха да си говорят тихо — за какво, Бисе не можа да разбере съвсем. Обаче ги огледа внимателно. Бяха облечени с вехти селски дрехи, закърпени тук-там. Жената имаше дълга коса, а лицето на мъжа бе полускрито зад гъста брада и мустаци. Изглеждаха съвсем не на място в Ню Йорк, сякаш ги бяха облекли специално, за да участват в проект за проучване на културното разнообразие или в снимки на документален филм. Бисе беше чела малко за удмуртите. Беше се постарала да научи по нещо за всички застрашени от изчезване езици. Знаеше откъде произхождат и защо са застрашени да изчезнат (защото младите хора вече не ги използват). На този диалект обаче можеше да размени едва няколко думи. Изглежда наподобяваше словашкия по синтактична структура… Бисе се наведе по-близо. Жената я изгледа учудено. Интонацията им е източна, помисли си Бисе. В този момент влакът удари спирачки и тя седна право в скута на мъжа.
— Простете! — извини се тя и побърза да стане.
Но преди двойката да поднови разговора си, пак се наведе към тях и ги заговори със запъване на удмуртски:
— Завинаги моля извинение, но не казва ли вие нещо за шоу с мърдащи картини?
Двамата останаха като гръмнати, отчасти заради зададения въпрос, отчасти заради факта, че едно най-обикновено момиче говори почти разбираемо техния полумъртъв език.
Бисе превключи на английски.
— Искам да кажа, извинете, не говорите ли за филмовия фестивал? За него ли говорехте? Имам предвид дали темата… не мислете, че ви подслушвам… аз просто, ако говорехте за това, тогава… аз уча удмуртски, както виждате, та… за това ли говорехте?
— Д-да, за филмовия фестивал говорехме — заекна от изненада жената.
— О, чудесно! — плесна с ръце Бисе. — Може ли да дойда с вас?
Преди жената да успее да отговори, влакът спря и вратите се отвориха. Мъжът каза:
— Това е нашата спирка.
Докато двамата слизаха на перона, Бисе се провикна подире им:
— Добре, де, може да поговорим някой друг път. Имате ли имейл? Можем да си направим литературен клуб.
Вратите се затвориха и Бисе се отпусна върху седалката. Чак тогава забеляза, че е на половината път до Джамейка авеню. Щеше да й отнеме цял час, докато се прибере у дома, където да се скрие зад някоя книга. А дотогава трябваше да остане самотна на мястото си, доколкото човек може да е самотен във влак, пълен с пътници.
Бисе сведе смутено очи. Когато ги вдигна отново, стори й се, че зърна мадам Вилрой, седнала в най-далечния край на вагона. Беше облечена в черното си палто, а русата й коса бе грижливо прибрана в стегнато кокче. Бисе помисли, че й се усмихва — многозначително и с неодобрение, но когато се наведе, за да види по-добре, от мадам Вилрой нямаше и следа. Дали гувернантката наистина беше там? Или Бисе си бе въобразила, че я вижда? Постоянно ли я наблюдаваше? От тази мисъл усети да я побиват тръпки и за миг оглуша за всички звуци наоколо. Съжали задето бе заговорила странната двойка.