Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
Странният елф очевидно се родееше по-скоро с хората, обичащи материалното великолепие, тъй като дрехите му бяха изработени от блестящи тъкани — перленобял сатен или може би коприна, поръбени с алени и яркосини нишки. Дъбовата тояга пък за един кратък миг се бе проявила като магично изделие — на върха й беше блеснала сфера, сияйна като слънцето. Алистан бе сигурен, че никой никога не е срещал такъв елф.
Ускори крачка. След като приключеше със задачата си в Каре, вместо да се върне в Бордон, трябваше да избърза при джуджетата от Сивите кули, в селцето Калдара, и да се посъветва с тях. Те разбираха много повече от делата на елфите, отколкото всеки друг в Елвандар, а срещата с този странен елф се бе състояла на техните граници. Може би джуджетата знаеха, че тъдява се навъртат такива елфи, макар че ако трябваше да се уповава на трийсетгодишния си опит из горите и планините, Алистан бе сигурен, че никой в Свободните градове или в Островното кралство не би харесал отговора.
Демоните се нахвърляха върху барикадата с неистови гневни ревове. Дъжд от стрели се сипеше върху тях, поваляше ги с десетки, докато се опитваха да прехвърлят барикадата, като използваха за прикритие телата на падналите си другари.
Ундалин, лорд-регент на Клановете на Седемте звезди, посочи приближаващата се отдясно вълна чудовища, които почти бяха изкатерили барикадата, и се провикна:
— Там! Катран!
Двама магьосници чакаха наблизо, достатъчно далече от бойното поле, за да са в относителна безопасност и заобиколени от десетина лъконосци, готови да свалят всеки прилеп, който връхлети върху тях. Огромен казан с врящ катран чакаше на жаравата зад тях и двамата магьосници се приготвиха да действат едновременно. Бяха майстори в изкуството си и затвориха очи, тъй като не се налагаше да виждат предмета, върху който щяха да въздействат.
Казанът, толкова тежък, че трябваха дванайсет души, за да го поместят, се издигна във въздуха, сякаш го носеше някаква гигантска невидима ръка, прелетя над главите на защитниците и изля съдържанието си върху демоните долу.
Пламтяща смърт се посипа върху чудовищата и обичайната смрад на демони се смеси с тежката миризма на изгоряла плът. Лорд-регентът огледа позициите. Войниците му се биеха храбро, както го бяха правили преди тях техните бащи и деди. Вече сто години Клановете на Седемте звезди се сражаваха с Демонския легион и за тези сто години демоните бяха заплатили скъпо и прескъпо за всяка педя земя, за всяко опустошено село и за всеки погубен живот.
Ала въпреки това той си даваше сметка, че ресурсите им се смаляват, докато тези на противника изглеждаха безгранични. В далечината, на хоризонта, видя тъмен облак, а не се очакваше дъжд или буря. Преди да успее да отвори уста, един от наблюдателите на кулата се провикна:
— Прилепи!
Макар да знаеше, че командата е излишна, тъй като магьосниците вече бяха подготвили отбраната, лорд-регентът все пак викна:
— Щитовете!
Не обичаше да предоставя твърде много свобода или власт на другите, макар да знаеше, че в някои случаи това може да е недостатък. Гордееше се обаче, че всеки от неговите воини, свещеници и магьосници разбира задълженията си и е готов да реагира на заповедите му без колебание. Колкото по-отчаяна ставаше борбата на неговия народ, толкова повече растеше гордостта му.
Той беше Ундалин, предводител на своя народ по кръв и закон, лорд регент на Клановете на Седемте звезди. Беше най-могъщият елф в племето.
Чертите му бяха типични за неговия народ, макар че кожата му бе по-тъмна от обичайното, вероятно заради страстното му увлечение по лова и дните, прекарвани на открито. Сините му очи бяха с цвета на океана и в тях трепкаха зеленикави точици, а на челото му нямаше нито една бръчица, макар да бе на почти триста години. Бяла кожена превръзка, украсена с пет идеално шлифовани рубина със златен обков, придържаше назад снежнобялата му коса, завързана отгоре на плитка и спускаща се свободно към раменете. Макар да беше красавец, в чертите му имаше нещо, намекващо за потайна и тъмна страна на характера му и тя наистина се проявяваше в редките моменти, когато извисяваше гневен глас; в очите му обаче нескончаемо кипеше гняв.
Клановете на Седемте звезди, наричани таредел на стария език, му отдаваха безгранична почит, защото нему се бе паднало бремето да ги води, както ги бяха водили неговите предци. Но нито един регент досега не се бе натоварвал с подобно бреме и отговорността оставяше своя отпечатък. Тъмните кръгове под очите му говореха за много безсънни нощи, за несекващи притеснения, за отчаяние и за неизбежно чувство за обреченост.