Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
— Сакото и вратовръзката са задължителни, освен когато си в стаята си — обясни Фог. — Има и още правила, които ще научиш от другите колежани. Повечето момчета сами избират вратовръзките си. В това отношение сме склонни към компромис, но не злоупотребявай с търпението ми. Всяка крещяща вратовръзка ще бъде конфискувана и ще бъдеш принуден да носиш униформената, за която, макар и да не съм специалист в тази област, знам, че е ужасно старомодна.
В дрешника си Куентин намери няколко тъмносини и светлокафяви раирани сака, комбинирани с официални ризи. Повечето изглеждаха чисто нови, само някои бяха леко протрити на лактите и миришеха (но не неприятно) на нафталин и тютюнев дим. Той се преоблече и застана пред огледалото. Би трябвало да ненавижда униформата, обаче той се влюби в нея. Още не се чувстваше като истински маг, но поне можеше да изглежда като такъв. На всяко сако беше избродиран герб — златна пчела и златен ключ на черен фон, обсипан с миниатюрни сребърни звездички. След време забеляза, че същият мотив е втъкан в килимите и завесите и гравиран на паркета.
Сега седеше в голяма аудитория с грамадни прозорци от двете страни. Четирите реда елегантни дървени чинове бяха разположени амфитеатрално. Пред тях имаше голяма черна дъска и масивна каменна демонстрационна маса, покрита с дълбоки вдлъбнатини и драскотини. Класът се състоеше от двайсет униформени колежани, които приличаха на обикновени тийнейджъри, опитващи се да изглеждат като непукисти. Куентин подозираше, че поне половината са победители от конкурса за таланти в областта на науката и от шампионата по правопис. Знаеше със сигурност, че едно от момичетата беше председателствало експерименталния съвет на Обединените нации и бе успяло да прокара закона за забрана на ядрените опити в океана с цел запазване на застрашената от изчезване морска костенурка.
Всъщност миналите им успехи вече нямаха значение, но атмосферата беше напрегната, сякаш нервите на всички бяха опънати до краен предел. Изведнъж му се прииска да е в лодката заедно с Елиът.
Марч замълча за момент, после каза:
— Да видим какво умеете. Куентин Колдуотър, излез пред класа, ако обичаш. — Говореше сърдечно и жизнерадостно, сякаш се канеше да му връчи награда. — Застани до мен. Ще ти дам реквизит.
Порови в джобовете си, извади прозрачно стъклено топче и го сложи на масата.
Настъпи гробна тишина. Куентин знаеше, че това не е истински тест, а нещо като нагледен урок. Само че докато слизаше по широките стъпала, усети, че краката му сякаш са се превърнали в кокили. Другите ученици се взираха в него с безразличието на спасили се от изпит.
Той застана до Марч. Топчето беше малко, може би с обиколката на петаче, следователно нямаше да е трудно да го скрива и изважда от ръкава на униформеното си сако. "Сега ще им покажа какво мога" — помисли си той. От напрежение ушите му забучаха. Заизважда топчето ту от едната, ту от другата си ръка, от устата и от носа си. Публиката го възнагради с откъслечни кискания. Напрежението го напусна и той се развихри. Подхвърли топчето толкова високо, че то едва не се удари в тавана, приведе се и топчето падна в трапчинката под кръста му. Някой забарабани с пръсти по чина си. Избухнаха бурни ръкопляскания.
За финалния си номер Куентин се престори, че разбива топчето с тежкото метално преспапие, като в последния миг размени стъклената сферичка с ментов бонбон, случайно останал в джоба му, който силно изхруска и на мястото му остана достоверна купчинка бял прах. Той намигна на публиката и се извини на Марч, после го помоли да му даде носната си кърпа. Преподавателят посегна да я извади и откри топчето в джоба на сакото си.
Първокурсниците заръкопляскаха още по-силно. Куентин се поклони. "Не е зле" — помисли си. Само половин час след началото на учебната година се беше превърнал в герой.
— Благодаря, Куентин — раболепно каза Марч. — Беше много поучително. Върни се на мястото си. Алис, готова ли си да ни покажеш уменията си?
Обръщаше се към дребничко намусено момиче, седнало на последния ред. Алис не се изненада, че е избрана. Изглеждаше като човек, който непрекъснато очаква да му се случи най-лошото. Слезе по стъпалата, взирайки се напред, сякаш вървеше към бесилото, и безмълвно взе топчето, което й подаде преподавателят. Застана зад демонстрационната маса, която й стигаше до гърдите, остави топчето на каменната плоча и зажестикулира над него. Изглеждаше сякаш разговаря чрез знаци или намотава около пръстите си невидими конци. Държеше се така, като че ли не прави нищо особено. Поведението й беше коренно противоположно на парадирането на Куентин. Тя се втренчи в топчето толкова напрегнато, че в един момент като че ли стана кривогледа. Устните й замърдаха, но от тях не се изтръгна нито звук.