Kолеж за магьосници

Куентин наблюдаваше драмата със смесица от състрадание и завист. "Каква нежна душа има тази Алис — помисли си той. — Само че именно нея трябва да победя."

— Тази вечер прочетете първа глава от "История на магията" от Льо Гоф, превод на Лойд — подхвана Марч, — и първите две глави от "Практически упражнения за начинаещи магове" на Амилия Попър — книга, която скоро ще започнете да мразите до дъното на младите си невинни души. Предлагам да опитате първите четири упражнения. Всеки от вас утре в час ще направи някое от тях. Ако езикът на мадам Попър, типичен за осемнайсети век, ви се стори труден, знайте, че след месец ще започнете да изучавате средноанглийски език, латински и класически старохоландски. Гарантирам ви, че тогава с носталгия ще си спомняте за лейди Попър.

Учениците започнаха да си събират нещата. Куентин погледна тетрадката пред себе си — белият лист беше празен с изключение на една тревожна зигзагообразна линия.

Марч повиши глас:

— И още нещо, преди да си тръгнете. Призовавам ви да мислите за този курс като за чисто практически, с минимум теория. Ако ви се прииска да научите нещо повече за същността и произхода на магическите сили, които ще овладявате бавно и с много труд, спомнете си прочутия анекдот за английския философ Бъртранд Ръсел, който ще ви разкажа сега. Веднъж Ръсел изнесъл лекция за структурата на вселената. Накрая някаква жена се приближила до него, похвалила го, че е умен младеж, но с погрешни схващания, защото било всеизвестно, че Земята е плоска и се крепи на гърба на костенурка. Философът я попитал на какво се крепи костенурката, а тя отвърнала: "Много хитро, млади човече, много хитро. Но знайте от мен, че чак до долу има костенурки."

Разбира се, жената грешала относно Земята, но е щяла да бъде права, ако е говорела за магията. Велики магове са прахосали живота си, опитвайки се да стигнат до корена на вълшебството. Това е безнадеждно и скучно дирене, а понякога и много опасно. Защото колкото по-надолу прониквате, костенурките стават все по-големи и по-страшни, докато постепенно заприличват на люспести дракони… И не забравяйте на излизане от клас да си вземете по едно стъклено топче.

Още на другия ден следобед Марч им преподаде простичко заклинание на непознат език, който звучеше като цигански (по-късно Алис обясни на Куентин, че бил естонски), и жест, състоящ се в движение на средния пръст и кутрето на двете ръце, независимо един от друг. Трикът изглеждаше простичък, но се оказа адски труден. Марч обяви, че онези, които изпълнят задачата, могат да напуснат веднага, а другите ще останат, докато задоволят изискванията му. Добави, че сами ще разберат, когато са успели.