Хайка за вълци
- Автор: Петров Ивайло
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Хайка за вълци». Краткое содержание книги:
— Рекох да прехвърля керемидите на кошарата, щото от оня ден, като падна първият дъжд, овцете лежат на мокро, руната им се наплескали с кал.
— Че нали овцете ще прекарат зимата в общата кошара?
Казах го уж между другото и шеговито, за да сложа някак началото на агитацията. Той ме погледна така, както щяха да ме гледат отсега нататък всички, които щях да уговарям да станат членове на новото стопанство — с учудване и укор, с насмешка и снизхождение към човека, на когото морето е до колене. И не само с поглед щяха да ми го казват, а с пълен глас: земя нямаш, а и да имаш, от нея няма да си вадиш хляба, затуй не жалиш чуждата. И Солен Калчо щеше да ми го каже по-късно, а сега не подозираше, че съм дошъл да го агитирам, и все пак не ми остана длъжен.
— За текезето ли намекваш? Остави се, холан, от половин година вървят подире ми. Носа си да покажеш навън от къщи, лепват се за тебе и подай, та подай молба за членство в текезето, там ти е мястото. Нали е доброволно членството бе, джанъм, защо тогаз ходите подире ми и ме притискате, питам ги. Нямам нищо напротив, думам им, направете го, както сте го намислили, нека да видим докъде ще докарате работата, ако е хубаво, ще дойдем и ние. Кой е будала да бяга от хубавото? Събраха се, решиха да го образуват, а хора не им стигат. Осемдесет души комунисти имат, ама и те не щат, разбягаха се.
Докато ми даваше инструкции как да ги агитирам, партийният секретар Стоян Кралев ми каза, че Солен Калчо „се писал в опозицията“, и настояваше да разбера на всяка цена сам ли е решил да го направи, или някой друг му е пуснал мухата, и кой е той. Стоян Кралев не любопитствуваше напразно, искаше да узнае кой и как е могъл да превърне в наш политически враг този самотен и малодушен човечец, който и през плет не бе поглеждал политиката.
— Чичо Калчо — казах, — чувам, че нещо към опозицията се навърташ. Не съм знаел, че разбираш толкова много от политика.
Че какво да й разбираш на политиката! — засмя се той простодушно. — Политиката — където ти отърва. Опозицията нищо не ми дава, ама и нищо не ми иска. И комунистите нищо не дават, а всичко искат. И зърното, и млякото, и вълната, и земята. Както са почнали, и гащите ни ще свалят. Каква власт е, дето все иска, а нищо не дава?
Така говореше при всяка наша среща, ала на учредителното събрание изненада идейните си съмишленици от опозицията. Малко преди събранието Стоян Кралев поговори с него насаме кротко и вежливо, както умееше понякога да го прави, и между другото му обеща да го назначи за пазач на бъдещото стопанство. Солен Калчо подписа пред него декларация за членство и от този миг стана един от най-запалените привърженици на текезесето. Още същия ден получи старата си манлихера, която бе конфискувана по Девети, разглоби я, почисти я до последното винтче, сложи двата патрона в паласката и на сутринта се яви пред Стоян Кралев в пълно бойно снаряжение. Поиска да облече и войнишката си униформа, но Стоян Кралев не му позволи.
— Без милитаризъм! Отсега нататък имотът на селото е в твои ръце, пази го като очите си! Кулаците не спят и гледат всякак да нанесат щети на народното имущество. Хванеш ли такъв, арестувай го, рече ли да бяга, стреляй на месо!
— Слушам! — каза Солен Калчо по войнишки.
Обрамчи манлихерата, кривна каскета и пое възлюблената си длъжност, по която от години бе изпитвал скрита, но жива в сърцето му носталгия. И докато в землището се разораваха синори, а хората се блъскаха като риби на сухо, той обикаляше полето с манлихерата на рамо, после сядаше под някое дърво и се отдаваше на съзерцание. Тук, сред природата, потънала в пищна зеленина, пламнала от ярките багри на есента или пуста и тъжна с черните си угари, Солен Калчо намираше убежище от суровите и жестоки нрави на хората. Както винаги, изпитваше постоянна и необяснима боязън от тях, ала нямаше сили да им се противопоставя и бързо попадаше под тяхното влияние. Въпреки това към никого не изпитваше омраза или какво да е лошо чувство, защото всички хора според него бяха добри. Когато бе по-млад, проявяваше известен практицизъм (макар само и за това, че правеше всичко, за да прекарва в уединение сред лозята, и оставяше цялата кърска работа на женската си челяд) или можеше да се поразсърди на някого за нещо, но през последните години се бе лишил и от тези малки страсти, та стрина Груда понякога го наставляваше и гълчеше. Тя го съжаляваше за характера му, но като гледаше как лесно става маша в ръцете на другите, опитваше се да го вразуми и запази достойнството му.