Цялото кралско войнство

— Дявол да го вземе — запалих се аз и без да искам, скочих напред, — ти си луд, ако мислиш, че можеш да го уплашиш.

— По-спокойно, Джек — засмя се Шефа.

Не виждах лицето му. Виждах само едно черно петно на фона на фаровете, от което долетя смях.

— Нали ти казах, ще ми се само да го погледам — повтори той.

— Избрал си най-подходящото време и най-краткия път, за да го видиш — сопнах се аз и отново се отпуснах на облегалката. — Защо не му определиш някой път среща в града?

— „Някой път“ е едно, а „сега“ — друго — каза Шефа.

— Що за идиотщина — ти да се явиш при него, а не той при теб!

— О, ти мислиш, че това накърнява достойнството ми, така ли? — попита Шефа.

— Доколкото ми е известно, ти си губернаторът, не той.

— Да, аз съм губернаторът, Джек, и бедата на губернаторите е, че мислят, че трябва да се държат на положение. Но слушай, няма на света сериозна работа, която човек би могъл да свърши, без да накърни достойнството си. Можеш ли да ми посочиш макар едно нещо, което ти искаш и можеш да свършиш, без да накърниш достойнството си? Не, човек просто не е устроен така.

— Добре де — казах.

— Когато стана президент и искам да видя някого, пак ще отида лично при него.

— Не се съмнявам, и то посред нощ. Но да се надявам, че няма да ме мъкнеш със себе си и ще ме оставяш да се наспя като хората.

— Не позна — каза той. — Когато стана президент, винаги ще те водя със себе си. Ще настаня двама ви със Захарчо в Белия дом, за да сте ми подръка по всяко време. Захарчо ще може да си направи стрелбище в задния салон, а републиканците от Конгреса ще му редят консервените кутии. Ти пък ще можеш да вкарваш твоите момичета направо през парадния вход, където ще стои един министър, за да им държи палтата и да им подава падналите фиби. Да, ще имаме министър специално за тази работа. Той ще се нарича държавен секретар, отговарящ за спалнята на Джек Бърдън, ще знае всички необходими телефони и ще изпраща на съответните адреси някои розовички копринени вещи, ако се случи да бъдат забравени. Тайни има подходящо телосложение, тъй че ще му направя малка операцийка, ще му сложа копринени шалвари и чалма, ще му дам и един ятаган, та да замяза на велик везир, и ще го сложа да седи на отоманка пред вратата ти — той именно ще бъде държавният секретар на спалнята. Е, как ти харесва това, момчето ми? — Той се пресегна над седалката и ме тупна по коляното.

Кадилакът е широка кола, та трябваше да се пресегне доста, за да ме достигне, въпреки че се бях изпружил на седалката.

— Ти ще влезеш в историята — казах аз.

— Не ще и дума — засмя се той и се обърна напред, продължавайки да се смее.