Синьо злато
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Венус прес
- ISBN: 954-780-008-6
- Переводчик: Александър Владовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Синьо злато». Краткое содержание книги:
Ръководителят на специална група при Националната агенция за морско и подводно дело Кърт Остин започва разследване, по повод неочакваната смърт на стадо изчезващ вид китове, което го завежда в Мексико. Там някой прави опит да отпише завинаги него и миниподводницата му. В същото време, престъпна банда бракониери в пищната зеленина на Южна Америка, не се спира и пред убийства, преследвайки целта си — кражба на лековити растения за милиони долари.
Старият Остин беше преуспяващ собственик на фирма за морско спасяване, с база в Сиатъл.
— Хич да не ти пука! — каза му той. — Ще построим друга и даже по-хубава. Може би тоя път с перископ34. — Хилейки се злорадо, той припомни с излишни подробности случая, когато непълнолетният Кърт бе върнал мустанга кабрио на баща си със смачкан калник.
Повечето гранпри за мощни лодки се провеждаха в Европа. Бащата на Остин имаше желанието американска лодка да победи в американски води. Поръча проектирането и построяването на бърза лодка, която нарече „Червено мастило“ с намека, че е излязъл на червено, след като е платил огромната й стойност. Избра й първокласен състезателен и поддържащ екипаж. Изрази се с типичната прямота:
— Дойде време да сритаме нечий гъз! Ще направим лодка, която да покаже на тия момченца, че можем да спечелим с американска лодка, направена от американски материали, с американско умение и с американски водач. Ти!
Организира цял конгломерат спонсори, които употребиха икономическото си влияние, за да докарат едно голямо състезание в Америка. Специалисти от бранша също искаха да натопят залък в огромния потенциал на американските възможности и не след дълго, първото гранпри стана действителност.
Директорът на НАМПД, Джеймс Сендекър изръмжа, когато чу желанието на Остин да му се състави работен график, който да позволи участие в квалификациите. Адмиралът изрази загриженост по повод възможността Остин да пострада в тях. Кърт възпитано възрази в смисъл, че независимо от опасностите при състезания, те са като гребане с кану, сравнени с ония, които му се изпречват по време на изпълнението на задачите, поставени му от Сендекър, в качеството му ма ръководител на група за специални задачи при НАМПД. Като коз, Кърт се възползва от неудържимия патриотизъм на адмирала. Сендекър даде благословията си, като заяви, че е крайно време Съединените щати да покажат на света, че са в състояние да преборят най-добрите му представители.
Остин се върна на празненството, след като бе разтоварил с баща си. Много бързо му дотегна изкуственото веселие и с радост прие поканата, да се качи на борда на „Непенте“, за да се види с Глория Екхарт, която искала да му благодари лично. Зрялата красота и топлота на актрисата го очароваха. Когато се здрависваха, тя не отдръпна ръка веднага. Поговориха си малко и разменяха с погледи информация от взаимен интерес. Остин за миг се поблазни от мисълта за възможен флирт с идола си от малкия и големия екран, но не било съдено. С изобилие от извинения, Екхарт се оттегли, призвана от задълженията си към децата.
Отчитайки, че просто днес не му е ден, той се прибра в хотела и започна да звъни на приятели и колеги от НАМПД обаждали се междувременно. Поръча си вечеря в стаята и се наслаждаваше на филето миньон, докато гледаше записа от финала по телевизията. Всички канали повтаряха забавени кадри от събитието. Остин бе разтревожен повече за съдбата на загиналите китове. От един репортаж разбра, че три от тях са подложени на изследване във военноморската база. От една страна беше отегчен, а от друга — любопитен от чутото и видяното, бе стигнал до заключението, че причината за смъртта на животните е неясна. Неяснотата на цялата ситуация надхвърляше загубата на бащината му лодка, дразнеше усета му за ред.
Изследването сякаш отиваше към своя край. Остин помоли моряка, да занесе служебната му карта на някой от шефовете си. След малко пристигна русокос, около четиридесетгодишен мъж, който смъкна омазаните си с кръв горни дрехи и ръкавици, но не посегна към маската.
— Мистър Остин — протегна ръка той, — аз съм Джейсън Уидъръл от АЗОС. Приятно ми е, да се запозная с вас. Радва ме фактът, че НАМПД проявява интерес. Може би, ще имаме нужда от вашия потенциал.
— Винаги сме готови да помогнем на АЗОС — отговори Остин. — Сегашният ми интерес е по-скоро личен, отколкото служебен. Аз участвах днес в състезанието, когато се появиха китовете.
— Видях новините — засмя се Уидъръл. — Чудна маневра демонстрирахте! Съжалявам за лодката!
— Благодаря. Питам се, дали сте установили причината за смъртта?
— Естествено, всичките са измрели от ННП.
— Моля?
— ННП — ухили се Уидъръл. — Нямам Никаква Представа.
Остин се усмихна търпеливо. Беше му известно, че понякога патолозите развиват подобно безумно чувство за хумор, с цел да си запазят ума.
34
Перископ — Дълга оптическа тръба, през която от подводница, потопена на няколко метра под повърхността, може да се наблюдава пряко околността.