Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
...Ами помислете си само: едно сираче за две семейства! А освен това било заложено на карта и бъдещето на едно малко момиченце и не бивало да го оставят месеци наред в яслите на болницата на Белфор-Монбелиар. Разследването трябвало да се проведе бързо, да се действа смело, да се вземе решение и бебето да се върне на семейството му.
Затова Леонс дьо Карвил побързал да пристигне в Монбелиар, а още от 14 часа на 23 декември цяла хайка скъпо платени адвокати била натоварена да следи навсякъде екипа на Ватьолие и да сверява всеки детайл...
От чисто юридическа гледна точка делото било доста сложно. Въпреки това Министерството на правосъдието излязло с решение само след няколко часа: полицейската служба в Монбелиар да поеме разследването, но крайното решение да се вземе от детски съдия след изслушване на двете страни и на свидетелите. Решението трябвало да бъде произнесено най-късно в края на април 1981 година, за да не се нарушат сигурността на детето и необходимостта му от обич. През това време то щяло да остане в яслите на болницата. Сред многото съдии министерството определило за съдия по делото Жан-Луи льо Дриан – един от кинжалите на отдалечените от Париж съдилища, автор на поне десетина творби за деца, родени в неизвестност, за издирването на самоличността им, за осиновяването им. Така че изборът не изненадал никого. Избран бил съдия, напълно неподвластен на влияние и контрол от която и да било инстанция.
Още на другия ден, 24 декември, съдия Льо Дриан успял да събере криво-ляво в края на следобеда импровизирана работна група, не особено въодушевена, че ще прекара част от Бъдни вечер в работа: инспектор Ватьолие от Монбелиар, доктор Моранж – лекарят, грижещ се за малката от предишната нощ, и Сен-Симон, полицай от посолството на Франция в Турция, който общувал с тях по телефона. Впоследствие ми разказаха всичко за тази сюрреалистична сбирка в един голям парижки кабинет, на булевард „Сюфрен“, с разкошен изглед към ярко осветената Айфелова кула на фона на бялото зимно небе. Ситуацията предвещавала за всички присъстващи Коледа без гирлянди и подаръци. Децата им ги очаквали пред елхата, докато те преценявали с педантичност, прецизност и професионализъм бъдещето на едно тримесечно момиченце. Съдията Льо Дриан бил отегчен. Познавал бегло семейство Дьо Карвил. Бил ги виждал по време на една или две официални вечери в Париж, където стотици хора се тълпят да влязат в грамадните салони на построените от архитект Осман сгради. Поставям се на негово място. Сигурно някъде в подсъзнанието му един глас му нашепвал: „Дано детето излезе внучка на Дьо Карвил, защото в противен случай ще загазя...“. Шанс едно към две. Ези-тура. Но поне на пръв поглед не изглеждало, че монетата ще падне откъм правилната страна.
Когато години по-късно се срещнах със съдията Льо Дриан, той все още имаше същата външност и походка като по времето на казуса: остри черти на лицето, педантичен, „изваден от кутия“. Носеше лилав шал, малко по-светъл от пурпурната му вратовръзка, и тесен костюм. И все още сякаш безмълвно се питаше как би могъл да вдъхне повече доверие на тормозените и травмирани деца и да ги предразположи към откровеност. Съдията бе заснел всички заседания. Повери ми ролките, защото не можеше да откаже нищо на семейство Дьо Карвил. Те ми помогнаха да бъда точен, а и вие ще имате всички права върху звука и картината на записите. Тук е мястото да кажа, че що се отнася до съдебното решение, предоставям преценката на вас.
– Ще бъда възможно най-кратък – започнал съдията Льо Дриан. – Защото всички бързаме, нали? Ще започна с информацията, която се отнася до Лиз-Роз дьо Карвил. Малката е родена в Истанбул. Истински я познават само родителите ѝ, но Александър и Вероник дьо Карвил отнасят със себе си всичко в еърбъса по линията Истанбул–Париж: играчки, дрехи, снимки, лекарства, дори здравния картон. И всичко изчезва в пламъците на катастрофиралия самолет. Сен-Симон, открихте ли нови свидетели откъм турска страна?
Носовият глас на полицая от френското посолство в Турция издрънчал в поставения на масата микрофон:
– Всъщност, не. Като изключим няколко турски прислужници, които са виждали Лиз-Роз през плътния тюл на мрежата против комари, единствената, която я е виждала, е сестра ѝ Малвина, а тя е на шест години. Така че...
Льо Дриан вече виждал, че нещата тръгват зле. И в този момент, както и в други подобни, когато фактите и събитията му убягвали, той ставал и дърпал шала си, за да изравни дължината от двете му страни. Мания като всяка друга. Разбира се, оставало си мистерия защо лилавият шал се смъквал надолу ту от лявата, ту от дясната страна, без съдията да усети, че е раздвижил макар и лекичко врата си. Вероятно заради търкането на плата...