Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Струваше й доста усилия да не свие пръстите си в юмруци.
– Принц Роуан е мой каранам. Предаността му е отвъд всякакво съмнение.
– Каранам. Позабравена дума. Какво друго ви научи Майев в Доранел миналата пролет?
Тя стисна зъби, за да сдържи яростния си отговор, а Роуан докосна ръката й под масата – изражението му си оставаше все така отегчено, незаинтересовано. Спокойствието на бясна, притаена буря. Позволявате ли да взема думата, Ваше Величество?
Имаше чувството, че Роуан с огромно удоволствие щеше да разкъса Дароу на много малки парченца. Освен това не я напускаше усещането, че с огромно удоволствие би му помогнала.
Тя кимна леко; и бездруго беше загубила дар слово покрай борбата да овладее огъня си.
И честно казано, малко й дожаля за Дароу, когато елфическият принц впи в него поглед, наситен с тристагодишна свирепост.
– Обвинявате ме, че съм положил кръвна клетва пред кралицата ми, воден от зла умисъл?
В думите му нямаше нищо човешко, нито капка милост.
Дароу обаче не потрепна. Вместо това вдигна вежди към Едион, сетне се обърна към Елин и поклати глава.
– Отдали сте свещената клетва на този... елф?
Рен гледаше смаяно Едион, а белегът изпъкваше върху смуглата му кожа. Не беше успяла да го защити. Нито сестра му, когато магическата им академия се беше превърнала в кланица при нападението над Адарлан. Едион долови недоумението на Рен и поклати дискретно глава, сякаш да му каже: „Ще ти обясня по-късно“.
Роуан обаче се отпусна назад в стола си с лека усмивка – ужасяваща и кошмарна.
– В живота си съм срещал много принцеси, наследили цели кралства, лорд Дароу, и нека ви уверя, че никоя от тях не беше толкова глупава, че да разреши на елф да се възползва така от положението й, камо ли моята кралица. Но ако целях да се добера с лъжа до някой трон, щях да избера къде-къде по-мирно и проспериращо кралство. – Той сви рамене. – Пък и не смятам, че брат ми и сестра ми, намиращи се в тази стая, биха ме пощадили, ако подозираха, че мисля злото на кралицата и кралството им.
Едион кимна сериозно, а до него Лизандра изправи рамене – не от гняв или изненада, а от гордост. Жестът й съкруши сърцето на Елин толкова, колкото и го разведри.
Елин се усмихна бавно на Дароу, смирила пламъците във вените си.
– Колко време ви отне да съставите списък с нещата, за които можете да ме обидите или обвините по време на тази среща?
Вместо да отвърне на въпроса й, Дароу направи жест с брадичка към Едион.
– Доста си мълчалив тази вечер.
– Едва ли ще искаш да чуеш мислите ми точно в момента, Дароу – отбеляза Едион.
– Принц от друга раса е откраднал кръвната ти клетва, кралицата ти е наемна убийца, мъкнеща курви със себе си, а ти нямаш какво да кажеш?
Столът на Едион изскърца и Елин си позволи да надникне към него – братовчед й толкова силно беше вкопчил пръсти в подлакътниците му, че кокалчетата му се белееха.
Лизандра, макар и с видимо изопнат гръб, не направи удоволствието на Дароу да се изчерви от срам.
Търпението на Елин се изчерпа. Искри затанцуваха около пръстите й под масата.
Дароу обаче продължи, преди тя да проговори или да изпепели стаята.
– Ако още се надяваш да си спечелиш официален пост в Терасен, Едион, май е добра идея да провериш дали родата ти във Вендлин не е склонна да преразгледа предложението ти за брак отпреди толкова много години. Може пък да те приемат за член на семейството. Колко щеше да е различно всичко, ако с възлюбената ти принцеса Елин се бяхте сгодили, ако от Вендлин не бяха отхвърлили предложението официално да обединим кралствата си... навярно по повеля на Майев.
Той прати многозначителна усмивка на Роуан.
Светът й се наклони едва доловимо. Даже и Едион пребледня. Никой никога не беше намеквал пред нея, че е имало планове за венчаването им. Или че родът Ашривер наистина е оставил Терасен в момент на войни и разруха.
– Какво ще кажат хората за обичаната си принцеса спасителка – продължи умислено Дароу, полагайки длани върху масата, – като разберат как е прекарвала времето си тя, докато те са страдали? – Плесница в лицето, една и после още една. – Но – добави той – ти винаги си бил продажник, Едион. Въпреки че се питам дали принцеса Елин знае какво...