Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
Те минаха по коридора, отвориха вратата към влажното помещение и влязоха. В парната баня се носеше гъста лепкава мъгла, от която не се виждаше почти нищо. Вътре вече се бяха настанили един по-млад мъж, една жена и една компания от мъже на средна възраст. Помещението беше доста просторно – пейките бяха подредени във формата на полумесец около нещо като черен стълб с човешки ръст, от който стърчаха дюзите за парата. Въздухът беше натежал от влагата и изпълнен с аромата на брезови листа. Беше горещо и навсякъде се носеха невидими водни капчици.
– Бастунът ми ще се изкриви от влагата – оплака се Ана-Грета.
– Защо не го остави в съблекалнята, за бога? – простена Греблото.
– Добре, че не си взела проходилката – обади се Марта. – Щеше да ръждяса.
Умника се взираше в черния стълб, напълно очарован от него.
– Хм. Значи тук има отвор, от който излиза пара. Идеално – промърмори той на себе си.
Петимата поседяха малко вътре, после излязоха и си взеха душ. На излизане отново минаха покрай сейфовете, преди да се качат в асансьора обратно до апартаментите си.
– Нали видяхте, че сейфовете нямат ключалки? – попита Марта, след като всички се настаниха на дивана. – Отварят се с пластмасови карти.
– В мъжката съблекалня е същото – въздъхна Греблото.
– И картите дори нямат магнитна лента. Вместо това всяка карта има електронна парола, която отваря определена кутия, а долу сигурно има поне триста кутии. Дори да успеем да разбием кода на някоя карта, ще ни останат още двеста деветдесет и девет.
В стаята се възцари потискаща тишина, защото всички знаеха какво означаваше това. Шампанското трябваше да почака.
Но Умника вече се беше размърдал неспокойно на мястото си.
– Мисля, че до утре сутринта ще измисля нещо – каза той.
– В такъв случай предлагам утре да се срещнем в десет сутринта, за да решим как да действаме – предложи Ана-Грета, която беше свикнала на сутрешни оперативки от банката.
– Преди да нанесем своя удар? – попита тържествено Кристина.
– Точно така! – отговориха Умника и Марта в един глас.
– Проблемите, които изглеждат много сложни, често имат съвсем просто решение – каза Марта. – А сега да слезем на вечеря. Храната обикновено помага.
– Ще им кажем да пишат всичко на сметката на стаята – обади се Ана-Грета.
Облечени в най-хубавите си дрехи, петимата приятели заеха местата си в хотелския ресторант „Веранда“. Тясната зала им приличаше на някоя от палубите на „Титаник“ с големите си панорамни прозорци, покрай които бяха разположени масите.
– Може би не е толкова добра идея да сядаме до прозореца – обади се Марта. – Ами ако някой ни види и пак ни затворят в старческия дом „Диамант“?
– Никой не вижда кой се храни тук – отвърна Греблото, но все пак хвърли притеснен поглед надолу към улицата.
Беше започнало да му харесва да живее като беглец и не искаше да го хванат толкова бързо.
Поръчаха си калкан в сос мениер1 със зелен фасул в бекон и пюре от шведски картофи с бадеми. Когато им донесоха храната, те я изгледаха с такова изумление, че сервитьорът ги попита дали всичко е наред.
1 Сос, който се приготвя от масло, лимонов сок и магданоз. – Б. р.
– Да, да, разбира се – отговори Марта. – Просто бяхме забравили как изглежда истинската храна. Храна без пластмаса в нея.
Те се заеха с вечерята и над компанията за известно време се възцари доволно мълчание, нарушавано единствено от въздишки на наслада.
– Топи се на езика като масло – отбеляза Греблото, като потупваше рибата с вилицата си. – Единствено храната в първа класа на круизния кораб „Кунгсхолмен“ имаше такъв вкус.
– Невероятно – каза Кристина, като гледаше вторачено в чинията си. – Истинска риба.
– А забелязахте ли как подправките са точно толкова, колкото трябва? – добави и Умника. – Бях забравил, че храната може да е толкова вкусна. Почти достатъчно е, за да повярваш в Бог.
Те продължиха да вечерят в щастливата тишина, която настъпва единствено когато хората се хранят с удоволствие, и се изумиха за пореден път, когато им сервираха десерта – палачинки Сюзет фламбе2.
2 Традиционен френски десерт, състоящ се от палачинка с масло Suzette, сос от карамелизирана захар и масло, сок от портокал или мандарина, кюрасо. Сервира се фламбе. – Б. р.
Ана-Грета дълго попива устните си с ленената салфетка, преди най-сетне да се прокашля.
– Всичко това е прекрасно, но има едно нещо, което ме притеснява. Дали ще успеем да отворим онези сейфове? Ако от хотела таксуват кредитната ми карта... ами, не ми се иска да плащам всичко това.