Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— И двете – каза Лорлън. – Върховният повелител реши, че ще е недалновидно да се строи подобно съоръжение, без да се обмисли отбранителния му потенциал. Каза също, че е малко вероятно строежът да бъде одобрен от краля, ако предназначението му е единствено за метеорологичните изследвания.
— Тогава кой ще проектира съоръжението?
— Това още не е решено.
Ротан се усмихна. Лорд Девин беше смятан за ексцентрик от години, но в последно време изследванията му върху метеорологичните процеси бяха спечелили уважение и бяха събудили интерес. Ала лорд Пийкин винаги се беше дразнил от ентусиазма и вманиачеността на Девин.
Темата за кулата се смени, когато в разговора се включи още един глас.
— Добър вечер, Разпоредителю, лорд Пийкин.
— Директор Джерик – каза Пийкин. – Чух, че Сония вече няма да има вечерни часове. Вярно ли е?
Когато чу името на Сония, Ротан веднага се напрегна. Джерик, като Директор на Университета, надзираваше всичко, свързано с обучението на учениците. Ротан щеше да научи от този разговор как напредва девойката.
— Така е – отвърна Джерик. – Вчера говорихме с Върховния повелител. Няколко от учителите й споделиха с мен, че тя изглежда уморена и лесно се разсейва. Акарин също е забелязал това и се съгласи да я освободи от вечерни занятия до края на годината.
— А предметите, които вече е започнала да изучава?
— Ще трябва да ги започне отново следващата година, но няма да се налага да повтаря взетите упражнения, освен ако не е наложително. Учителите ще вземат под внимание материала, който е минала до момента.
Гласовете станаха по-тихи. Ротан положи усилия да не се обърне и да хвърли поглед назад.
–Тя вече избрала ли си е специалност? – попита Пийкин. -Скоро ще трябва да съсредоточи усилията си върху една дисциплина, или няма да овладее изкусно нито една до дипломирането си.
— Акарин още не е решил – отвърна Лорлън.
— Акарин не е решил? – повтори Джерик. – Изборът е на Сония.
— Разбира се – съгласи се Лорлън след кратка пауза. – Имах предвид, че Акарин още не ми е подсказал коя специалност той предпочита да избере тя, така че предполагам още не е решил какво да я посъветва.
— Може би е по-добре да не й влияе по никакъв начин – каза Пийкин. – Ето защо той... добра основа... преди...
Гласовете утихнаха. Ротан предположи, че магьосниците са се отдалечили, въздъхна и пресуши чашата си.
Значи сега Сония беше свободна вечер. Настроението му се помрачи при мисълта, че сега тя ще остава по-дълго в стаята си в седалището на Върховния повелител, близо до Акарин и до ужасните му занимания. Тогава си спомни, че по-рано тя винаги прекарваше свободното си време в Библиотеката на учениците. Несъмнено сега, когато беше свободна от вечерни занятия, щеше просто да отива там всяка вечер.
Почувствал леко облекчение, Ротан се изправи, подаде празната си чаша на един от сервитьорите и тръгна да търси Ялдан.
След като Иранд им отпусна кабинет, Денил и Тайенд постепенно го обзаведоха, докато накрая не доби вида на благородническа гостна стая. В допълнение към голямата маса, която в началото беше единствената мебел в стаята, се появиха още удобни кресла и кушетка, добре зареден с вино шкаф и маслени лампи за четене. Лампите бяха и единственият източник на топлина, когато Денил го нямаше. През този ден обаче той беше създал магическо кълбо в нишата в стената, и топлината бързо прогони прииждащия от каменните стени хлад.
Когато Денил дойде в Библиотеката, Тайенд го нямаше. След като поговори с Иранд за около час, младият магьосник отиде в кабинета, за да чака приятеля си. Ровеше се в летописите на крайморските имения със слабата надежда да намери нещо, свързано с древната магия, когато Тайенд най-накрая се появи.
Ученият се спря насред стаята и се олюля – явно беше леко пийнал.
— Изглежда, добре си си прекарал – отбеляза Денил.
Тайенд въздъхна театрално.
— О, да. Виното беше добро. Музиката беше хубава. Имах възможност дори и да се възхитя на няколко доста добре изглеждащи акробати... Но се наложи да си тръгна, давайки си сметка, че мога да се измъкна само за няколко сладки часа от робския труд под ръководството на безмилостния и взискателен Посланик на Гилдията.
Денил скръсти ръце на гърдите си и се усмихна.
— О, да, робски труд. Ти нямаш и един ден почтена работа през целия си живот.
— Затова пък имам много дни непочтена работа – ухили се Тайенд. – Освен това свърших някои неща за нас на този прием. Там беше дем Марейн – мъжът, за когото се предполага, че е заговорник.