Господар на желанието
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:
– Нямам, Алис – Емили я погледна остро. –Благодаря ти.
Прислужницата изпрати последна целувка към лорд Дрейвън и избяга на безопасно разстояние.
Засрамена до дъното на душата си, младата жена отвори шивашката си кошницата.
– Кажете ми, милейди, да не би прислужницата ви да е обладана от някой странен демон, който я кара да подскача наоколо?
Емили се усмихна и вдяна иглата, а след това я остави настрана, за да вземе мократа кърпа.
– Ако този демон имаше име, милорд, опасявам се, че щяхме да го наричаме немирник.
Тя почисти раната му. Челото му бе топло под ръката ѝ и за разлика от баща ѝ, лорд Дрейвън не охкаше, когато платът драскаше кожата му. Той просто я наблюдаваше напрегнато с поглед, който я накара да се изчерви.
– Повечето дами биха набили прислужниците си, заради подобно нахалство.
– Е, да, но аз не съм толкова лицемерна, че да я накажа за грях, който лежи и на моето сърце.
Погледът му се смекчи.
– Да, имам чувството, че можете да ѝ давате уроци по този предмет.
– Ако говорим откровено, тя е чиракът, а аз майстор-занаятчията.
Докато прокарваше ръка през абаносовите му кичури, за да ги задържи на разстояние от раната му, тя бе учудена от мекотата им. Косата му беше като фина коприна, която се плъзга между пръстите ѝ. Никога не бе усещала нещо подобно или като топлината, която присъствието му разпалваше в нея. Тя усещаше тялото си изпълнено с живот и топлина, обхванато от ужасно пулсиране.
– Ухаете на ябълки и канела – дрезгаво каза той.
Емили спря и задържа плата до челото му.
– Това е парфюмът на сестра ми – отвърна тя нежно. – Винаги съм ѝ казвала, че с него ще привлече повече мухи и пчели, отколкото мъже.
Той се намръщи.
– Тогава защо сте си сложили от него?
– Тя ми липсва и го използвам за утеха – той отмести поглед.
Облизвайки сухите си устни, тя взе иглата и я потопи в чашата с вино.
Той стоеше с широко разкрачени крака и ръце на коленете си. Емили се опита да не забелязва начина, по който я обгръщаше, докато тя пристъпваше между краката му, за да зашие раната. Нито как гърдите ѝ, които бяха станали странно напрегнати и някак по-тежки, бяха на нивото на погледа му.
И когато той съвсем случайно погледна към тях, тя усети странен, силен копнеж между бедрата си.
Емили преглътна страните чувства, обхванали тялото ѝ, докато се подготвяше да зашие челото му.
– Опасявам се, че това малко ще боли.
– Уверявам ви, милейди, шили са ме достатъчно пъти, за да не ми прави впечатление.
И той доказа това твърдение още с първия шев. Остана неподвижен, като статуя. Баща ѝ щеше да проклина и да се дърпа, както всеки друг мъж, който бе шила. Но лорд Дрейвън просто си седеше с поглед, забит в земята зад нея, докато тя направи три малки шева, за да затвори раната му.
Тя отстъпи назад и взе сребърната си ножица от кошницата.
– Пипате нежно – каза той с дълбок и странен глас.
– Благодаря ви, милорд. Не е в природата ми да наранявам хората.
Тя отряза конеца и се протегна към чантата с билки, които държеше в кошницата. Докато подготвяше лапа, която щеше да предпазва раната от подуване и да намали риска от инфекция, тя усети отново как той наблюдава всяко нейно движение.
Кое в този леден поглед я караше едновременно да трепери и да изгаря?
Отново се зачуди какво ли би било да го целуне. Джоан ѝ бе казала, че целуването е най-хубавата част и нещо ѝ подсказваше, че целувката на Дрейвън наистина щеше да е великолепна.
– Какво доведе милейди на полето тази сутрин? – попита той.
Емили забърка билките си с виното.
– Чудех се защо няма никой в залата за закуска?
– Нямам навик да закусвам преди обед – той отмести поглед от нея и тя пое дълбоко въздух, успокоена, че има малко спокойствие от изгарящия му поглед. – Ще накарам Дрюс да информира готвачите да стават по-рано, за да ви приготвят закуска.
– Дрюс? – попита тя, докато слагаше лапата на челото му. Кожата му бе толкова различна от нейната. Беше гладка, но не нежна. Бе толкова мъжествена. И топла. Ужасно топла и много разсейваща за една млада, непорочна девойка.
– Оръженосецът ми.
– Оу – каза тя, като тъкмо приключваше с работата си. Когато се наведе, за да вземе кърпата, бедрото ѝ по невнимание закачи вътрешната страна на неговото.
Той изсвистя остро и се изправи толкова рязко, че тя неволно изпищя.
Преди да успее да се извини, той бе извън обсега ѝ.
Дрейвън поемаше дълбоко въздух, борейки се с желанието, което се движеше по цялото му тяло. Бедрото го болеше, сякаш някой бе сложил нажежена стомана до него. А напрегнатите му слабини изгаряха, сякаш огньовете на ада бяха изсипани в скута му.