Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– А може ли да знам защо сте дошли?
– За да ви кажа, че животът ви е в опасност.
– А, така ли? – Леко отегчена усмивка на баща ми.
– Да.
– Може ли да знам защо?
– Например мога да ви осведомя, че доктор Монтелш е излязъл от затвора.
– Не знам за кого ми говорите.
– И ни е разказал някои неща.
– Кои сте вие?
– Да кажем, че сме ви много сърдити, защото сте направили донос срещу него, че е каталонист и комунист.
– Аз?
– Вие.
– Аз не си развързвам езика току-така. Желаете ли още нещо? – казал, надигайки се.
Посетителят не станал от стола. Настанил се още по-удобно и изненадващо сръчно си свил цигара. Запалил я.
– Тук не се пуши.
– Аз пуша. – Посочил го с ръката, с която държал цигарата. – И знаем, че сте предали още трима души. Всички ви пращат поздрави от къщи или от затвора. От сега нататък внимавайте на всеки ъгъл. Опасно е.
Угасил цигарата в дървената маса, сякаш била огромен пепелник, изпуснал дима в лицето на господин Ардевол, станал и излязъл от кабинета. Феликс Ардевол гледал мястото, където масата прогаряла, без да се опитва да го угаси. Сякаш това било неговото покаяние.
Вечерта вкъщи, изглежда, за да се отърси от неприятните чувства, баща ми ме заведе в кабинета и за награда, най-вече за това, че аз пръв изисквах повече от учителите, както следва да постъпи моят син, ми показа сгънат пергамент, изписан от двете страни, който се оказа актът за основаването на манастира „Сант Пере Бургалски“, и каза виж, сине (на мен ми се искаше след „виж, сине“ да беше добавил „на теб възлагам надеждите си“, нали сега бяхме обединени в мощен съюз), този документ е написан преди повече от хиляда години, а сега ние го държим в ръцете си... Ей, ей, полека, аз ще го държа. Не е ли прекрасен? Датира от времето, когато е бил създаден този манастир.
– Къде е?
– В Палярс77. Знаеш ли къде се намира манастирът от картината на Модест Уржел78 в столовата?
– Онзи манастир е „Санта Мария де Жери“79.
– Да, да. Бургал е още по-високо. На двайсетина километра нагоре към студа. – За пергамента: Актът за основаването на „Сант Пере Бургалски“. Абатът Делигат помолил граф Рамон Тулузки да дари с привилегии този мъничък манастир, оцелял стотици години. Вълнувам се, като си помисля, че държа в ръце толкова история.
Аз си представих това, което казваше баща ми, и не беше трудно да се досетя, че този ден му изглеждаше прекалено светъл и пролетен, за да бъде Коледа. Току-що бяха погребали преподобния отец приор дом Жозеп де Сант Бартомеу в скромното и сбутано гробище на „Сант Пере“, а животът, който през пролетта избуяваше върху меката и влажна трева с хиляди цветни пъпки, сега спеше под леда. Току-що бяха погребали отеца приор и заедно с него всяка възможност манастирът да продължава да държи вратите си отворени. Отдавна, още когато валеше изобилен сняг, „Сант Пере Бургалски“ беше изолирано абатство; след далечните години от времето на абат Делигат манастирът бе преминал през различни превратности, през периоди на възход, когато трийсетина монаси се наслаждаваха на величествената гледка, която създаваха ден след ден водите на река Ногера, с гората Позес в далечината, възхваляваха Бога, отдаваха благодарност за творението Му и проклинаха дявола за студа, който поразяваше телата и караше душите на цялата общност да се свиват. „Сант Пере Бургалски“ беше преживял и моменти на оскъдица, без жито за мелницата и само с шест-седем стари и болнави монаси за същата работа, която върши монахът от влизането си в манастира, докато го закарат на гробището, както онзи ден сториха с отеца приор. Но сега беше оцелял само един от общността, който да съхрани тази вековна памет.
Кратка, унила заупокойна молитва, прибързана и покрусена благословия над скромния ковчег, и отслужващият по силата на обстоятелствата брат Жулиà от Сау даде знак на петимата селяни от Ескалò80, които се бяха качили да помогнат на манастира в този така тъжен ритуал. Все още нямаше и следа от братята, които трябваше да дойдат от абатството „Санта Мария де Жери“, за да потвърдят затварянето на манастирчето. Дойдоха чак когато всичко беше свършило, както винаги когато имаше нужда от тях.