Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
И така, бях единствен син, наблюдаван от родителите си, които жадуваха детето им да блесне с интелигентността си. Моето детство би могло да се опише с две думи: висока летва. Висока летва във всичко, дори при хранене: дъвча със затворена уста, без да слагам лакти на масата, без да прекъсвам разговорите на възрастните, освен когато избухвах, защото имаше дни, когато не издържах повече и нито Карсън, нито Черния орел можеха да ме успокоят. Затова обичах да се възползвам от възможността да изляза с Лола Чика, когато имаше някаква работа из Готическия квартал, и да я чакам в магазина, отворил очи като плочи.
Колкото повече растях, толкова повече магазинът ме привличаше, защото събуждаше у мен странно безпокойство. Вкъщи казвахме „магазина“ за удобство, въпреки че беше цял един свят, където можеш да минеш без живота отвъд стените му. На улица „Паля“, пред западналата фасада на една черква, забравена и от църковните власти, и от общината – там беше вратата на магазина. Щом я отвориш, звънваше камбанка, още я чувам, за да предупреди Сесилия или господин Беренгер за пристигането ти. Оттук нататък започваше празникът за очите и за обонянието. Не и за осезанието, защото на Адриа му беше най-строго забранено да пипа каквото и да било, на теб зрението ти е в пръстите и горко ти, ако пипнеш нещо, нали ме разбра, а, Адриа? Затова се разхождах из тесните коридори с ръце в джобовете и гледах проядения полихромен ангел до позлатения леген на Мария-Антоанета. И един гонг, принадлежал на династията Мин, който струваше цяло състояние и Адриа искаше да го удари, преди да умре.
– За какво служи това?
Господин Беренгер погледна японската кама, забеляза ме и се усмихна:
– Това е кинжал Кайкен на бушите70.
Адриа остана с отворена уста. Господин Беренгер погледна към мястото, където Сесилия лъскаше бронзови чаши, и каза тихо, накланяйки се към момчето, при което то усети съмнителния дъх от устата му:
– Кинжал, който японските жени воини са използвали, за да се самоубият. – Впери очи в него, за да долови някаква реакция. Тъй като реакция не последва, продължи по-сухо:
– Период Едо, шестнайсети век71.
Разбира се, Адриа беше силно впечатлен, но на осем години приблизително, на колкото бях тогава, вече умеех да крия чувствата си, както правеше майка, когато баща ми се затваряше в кабинета и гледаше с лупа ръкописите си и никой вкъщи не можеше да вика, защото той четеше в кабинета и не се знаеше в колко часа ще излезе за вечеря.
– Не, докато не дам признаци на живот, не слагай зеленчука на огъня.
И Лола Чика отиваше в кухнята и мърмореше, тоя господинчо аз хубаво мога да го оправя, цялата къща да се води по неговата лупа. А ако аз бях до този господинчо, чувах как чете:
A un vassalh aragones. / Be sabetz lo vassalh qui es, / El a nom. N’Amfos de Barbastre. / Ar aujatz, senher, cal desastre / Li avenc per sa gilozia.72
– Какво е това?
– La reprensió dels gelosos.73 Една новела.
– На старокаталонски ли е?
– Не. На окситански.
– Приличат си.
– Много.
– Какво значи ревнивец?
– Написана е от Рамон Видал от Безалý74. Тринайсети век.
– О, колко е старо. Какво значи ревнивец?
– Фолио 132 от провансалския песенник от Карлсруе. Има още един в Парижката национална библиотека. Този е мой. Твой е.
Адриа схвана това като покана и протегна ръка. Бащата го удари и много го заболя. Даже не си направи труда да каже очите ти са на пръстите. Следеше редовете с лупата и казваше защо ли животът ме дарява с толкова радости напоследък.