Треска за лалета
- Автор: Могак Дебора
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Треска за лалета». Краткое содержание книги:
Може би трябва да ѝ остави бакшиш, за да покаже, че оценява това, което прави за него. Бърка в джоба си.
Едва по-късно си спомня този момент. Ритмичното скърцане зад стената, приглушения кикот. Гредата, в която удря главата си, когато скача от леглото.
Вилем е отново долу в таверната. Ехти смях; цигулката скрибуца. Зачервени лица се хилят насреща му, докато си проправя път през тълпата. Сграбчва механджията.
— Къде е тя? — изкрещява му той.
— За кого говориш?
— Онази zakkeroller[18]! Открадна ми портфейла!
— Не съм я виждал. — Мъжът се отскубва от ръцете му. — Съжалявам.
— Къде е брат ѝ?
— Кой?
Той не ѝ е брат, разбира се.
— Откраднаха ми парите — извиква той.
— Ей, ти, кого обвиняваш бе?
Един юмрук удря брадичката на Вилем и главата му се замайва. Стаята се върти. Някой май се смее — как могат да се смеят? Вилем пада тежко на пода и повлича един стол със себе си. Ритат го, а сега усеща как някой го дърпа навън през вратата, гърбът му подскача по стълбите, извлачват го навън на студената улица. Изправят го на крака.
— Разкарай се оттук, отрепка!
Някой отново го удря силно през лицето. Той се свива от болка; от носа му шурва кръв. Опитва се да прикрие лицето си, но друг държи ръцете му извити зад гърба.
После го бутат назад. Той се блъска в ниската стена, ограждаща канала. Някой вдига крака му нагоре. Вилем се опитва да го изрита, но сега го бутат няколко мъже.
Прекатурва се през стената. Водата го блъсва. Той плюе и кашля; дробовете му се пълнят. Водата е леденостудена; тя изтласква въздуха от дробовете му, а сега залива и главата му. Усеща как потъва… потъва… дрехите му го теглят надолу.
21
София
Обуздай желанията си, ако не искаш да внесеш смут в живота си.
Якоб Катс, цитиращ Аристотел
Прибирам се точно навреме. Отивам в кухнята, закачам шала и шапчицата на Мария — тя спи — навивам на вързоп дрехите ѝ и ги пъхам обратно в раклата. Слава богу, че няма други слуги в къщата. Точно тогава в далечината чувам как се хлопва входната врата.
Затичвам се бързо нагоре по долна дреха. Тук е тъмно. Задъхана, се удрям в касата на вратата, опитвам се да се успокоя и слепешката влизам в спалнята.
Чувам как Корнелис заключва входната врата долу. Стоя замръзнала от страх, семето на любовника ми се стича надолу по бедрото ми. Ослепяла от прегрешението, напипвам ръба на леглото.
Успявам точно навреме. Чувам стъпките на съпруга си. Светлината от свещ трепти по стената, докато той се качва по стълбите. Докато влезе, аз вече съм под завивките, свита на кравайче, с ръце обгърнали колената ми.
22
Вилем
Колкото по-дълбоко е морската пяна спрямо повърхността на водата, толкова повече губи от белотата си, и това е доказано (защото)… естественият цвят на предмет, потопен във вода, се променя и става по-близък до зеления цвят на водата, защото колкото по-дълбоко се потапя предметът, толкова по-голямо количество вода има над него.
Леонардо да Винчи, Записки
Отначало Вилем не се бори. Предава се на водата. Наблюдава себе си как се дави; душата му вече отлита. Изплуват спомени — лицето на майка му, с голямата космата бенка; сестра му, която се смее свенливо и прикрива устата си с ръка… Знае, че умира, и приветства кончината си, та нима всички ние не разцъфваме благоуханно само за един сезон, и след това умираме? Където и да отиде, Бог ще е там, готов да го приеме в обятията си.
Вилем потъва, отломка, изхвърлена от този град, той и умрелите кучета и кокалите от месарниците. Носи се надолу по течението, той и съдържанието на нощните гърнета на сто и двадесет хиляди мъже и жени.
За разлика от повечето жители на града обаче, Вилем може да плува. Защо му е притрябвало да живее, когато всичко — годеницата му, надеждите му, богатството му — всичко му е отнето; защо първичният инстинкт за самосъхранение се бори срещу желанието му за забвение — няма време да отговори на този въпрос, защото вече си проправя път към повърхността, гребе с ръце и разплисква вода, поемайки си въздух. Доплува до брега и се вкопчва в тинестата стена. Водата го блъска в зида. Той проверява тухлите пипнешком, докато се натъква на халка за връзване на лодки. Хваща се за нея, изкашля водата от дробовете си и най-накрая успява да се изтегли нагоре и да излезе. Колко е тежък: непосилният товар на едно смъртно тяло. Просва се на улицата подгизнал.
18
Джебчийка (хол.). — Бел. прев.