Треска за лалета
- Автор: Могак Дебора
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Треска за лалета». Краткое содержание книги:
Има любезно лице този човек. Скулата му е обезобразена от белег. Стига до брадичката и дърпа надолу едното му око. Това му придава скръбен вид. И той е участвал във войните.
Вилем решава да се довери на другаря си по чашка. Казва му колко много е обичал Мария и за изненадата, която ѝ е носел тази вечер.
— Не съм комарджия, нали разбираш, но реших да опитам. Срещу малко пари мъжът, когото познавам, ми подсказа. Admirai Pottebackers — там е истината! Цените им ще стигнат до тавана, така ми каза. Малка инвестиция сега и след няколко месеца ще се заринеш с пари. Хареса ми името, тъй като изпитвам патриотични чувства и бях гледал как корабите му преминават, виждаха се от родната ми къща. Имаше и други адмирали, между които можех да избирам, много лалета носят имена на адмирали, но аз се спрях на това.
— И получи ли се?
— Какво? — пита Вилем.
— Зарина ли се с пари?
Вилем кимва и потупва портфейла си.
— Знаеш ли с какво започнах и какво успях да събера? Почти се разорих. Десет флорина.
— И колко има там сега?
Очите на Вилем се пълнят със сълзи.
— Щях да ѝ кажа днес… мога да вложа тези пари в малко магазинче, може би с място за живеене над него, няма да се налага да трамбовам улиците, мога да ѝ осигуря дом и можем да се оженим.
Той започва да хлипа.
— Колко, нещастнико?
— Седемдесет и осем флорина, толкова.
Вилем избърсва носа си в ръкава.
— Това е някакво чудо. Не мога да изкарам толкова пари и за шест месеца, не и ако нямам много късмет, това е някакво чудо, което ми се случи просто така, само няколко стари луковици, но къде е любимата ми, за да го споделя с нея?
Явно мъжът му е поръчал бренди. Вилем го изгълтва на екс; гърлото му пари.
— Жени! — казва човекът. — Да ги е…! — той прихва да се смее. — Е… ги! Само за това стават!
Той щраква с пръсти; някой отново пълни чашата на Вилем.
— Пий до дъно, всички сме били мамени от жени, лъжливи крави, но тук си сред приятели. И това е почтено място… ти май не си особено внимателен, щом се разхождаш с толкова пари в брой... това е почтено място, не сипват вода във виното и не хвърлят мръсни парцали в каните с бира както на някои други места, които знам.
Главата на Вилем е замаяна, не е свикнал със силния алкохол. Изведнъж срещу него се появява момиче. Сякаш е изникнала от нищото.
— Нека ти представя малката си сестра Анете — казва мъжът. — И нейното сърце е разбито, нали, скъпа?
Момичето въздъхва.
— Бях измамена, така е.
— Милата ми невинна сестричка — казва мъжът.
— Това е…
— Вилем.
— Хубаво име.
Не е толкова хубава, колкото Мария; има кокалесто дребно лице с две розови петна на бузите. Но когато се усмихва, очите ѝ блестят.
— Откъде си, Вилем?
Той ѝ казва името на малкото си рибарско селце.
— То е съвсем малко, едва ли го знаеш.
— Напротив, знам го — отвръща тя. И аз съм родена там, наблизо. — Тя заобикаля масата и сяда приятно близо до него.
— Ти и аз сме от едно тесто. — Тя прави жест, посочвайки помещението. — Те не разбират какво е за нас този голям развратен град, какво е за теб и мен. Онзи мъж ме съблазни и примами да дойда тук. Каза, че ме обича, а после, когато не се поддадох на долната му похот — аз съм бедно момиче, но пазя своя дар, той е единственото съкровище, което притежавам — когато не му се отдадох, той ме изхвърли на улицата, без дори да ми каже „довиждане“. — Очите ѝ се пълнят със сълзи. — Обичах го точно както и ти, както ти каза, че си обичал.
Вилем я прегръща. Усеща острите ѝ рамене; в сравнение с неговата пищна Мария изглежда чуплива и крехка като птиче.
— Не плачи — казва той. — Аз ще се грижа за теб.
Пред тях слагат още напитки. Анете вдига чашата си.
— Да пием за нас и за хората в родните ни селца.
Той изгълтва напитката на един дъх; стаята се люлее.