Треска за лалета

Тя го притиска по-силно и се отърква в него.

— Искаш ли да ме заведеш у дома?

Той кимва. Трябва да се грижи за нея. Изгубена е също като него, трябва да се утешат взаимно. А и твърдото ѝ напористо тяло кара костите му да се топят.

Води го през тълпата. Една стара жена им се ухилва, оголвайки венците си. Тя казва нещо на Анете, която се навежда напред и прошепва нещо в ухото ѝ. Някой се блъска във Вилем; той залита, а после пак се връща в равновесие. Като поглежда отново жената, осъзнава, че не е стара, всъщност е на не повече от тридесет години. Мозъкът му е объркан. Нищо тази нощ не е такова, каквото изглежда.

Като го хваща за ръката, Анете го води на горния етаж.

— Къде живееш? — пита той.

— Тук — отвръща тя, — имам си малка стаичка. Ние сме едно голямо щастливо семейство.

Минават по тесен коридор. От двете страни има врати. Зад една от тях се чува писклив женски кикот. Зловещ като птиците, които се чуват нощем над блатата.

Анете вече е затворила вратата зад тях. Това е малка стая, с място, достатъчно само за едно легло. Дори и в най-добрия случай Вилем не мисли особено бързо; а пиян, чак сега осъзнава каква е. За момент е разочарован; още една мечта се стопява.

После изпитва облекчение. Тя е проститутка. Не е нужно да я пази, може да прави с нея каквото си поиска.

Тази мисъл го възбужда. Никога преди не е бил с проститутка, но всички други мъже са били — рибарите, с които търгува, собствениците на сергии на пазара. Дори и по-малкият му брат Дерек, ако изобщо може да му се вярва.

— Не се срамувай — прошепва Анете, като го дърпа на леглото. Ляга до него. Толкова е тясно, че са прилепени плътно един към друг; притиснат е към стената. Тя вкарва ръката му под полата си и напъхва пръстите му там. Колко е топло и хлъзгаво!

— Виждаш ли колко съм влажна заради теб — изстенва тя. — Нещо ми подсказва, че си голямо момче… Имаш ли изненада за мен там?

С чевръсти, опитни пръсти тя развързва панталоните му и плъзга ръката си в тях. Членът му е изправен и твърд.

— Чукай ме! — задъхва се тя. Изненадата ѝ звучи истинска. Членът му е наистина огромен. Когато беше по-млад, това го караше да се срамува, това голямо тежко нещо, което се надига, но сега изпитва известна простодушна гордост.

— Смешно личице на паленце — казва тя. — Кой би могъл да предположи… такъв жезъл!

Тя го докосва с ръка; дишането ѝ се учестява и той едва се сдържа. Целият трепери; още малко, и ще изпръска пръстите ѝ.

— Нима не съм късметлийка тази нощ? — промърморва на себе си тя.

— Колко?

Това трябва да пита мъжът.

— С палка като твоята ще те изчукам безплатно.

Тя го бута да легне по гръб, вдига полите си и тръгва да го възсяда. После спира.

— Ох, повикът на природата — казва тя. — Трябва да пишкам, ще се върна след минутка.

Тя слиза от него, навежда се и го целува по члена.

— Ти стой тук, голямо лошо момче.

Вратата се затваря. Стъпките ѝ трополят надолу по коридора.

Вилем лежи там възбуден. Обърканият му мозък едва помпи какво се е случило тази вечер. Мария? Тя е загубена за него. Леглото се люлее от опиянението му. Чувства се замаян, но не неприятно. Вече ще се присъедини към истинските мъже; скоро ще проникне в топлата ѝ kut[17] и ще може да прави с нея каквото си пожелае, нищо няма да я изненада. Наблюдава собственото си тяло. Рязко, в жадно очакване, червената главичка се надига. Ще те изчукам безплатно. Сърцето му прелива от гордост. Ех, да можеше Мария да го види сега! Здрава малка курва и ще го обслужи без пари. Ето какъв мъж е отблъснала Мария. Той лежи там и се усмихва. Нима не съм късметлийка тази нощ?