Треска за лалета
- Автор: Могак Дебора
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Треска за лалета». Краткое содержание книги:
Ян отрязва парче шунка. Наблюдавам как мускулите на гърба му се очертават под кожата.
— Обичаш ли сланина?
Кимвам лакомо. Той пъхва резен месо в устата ми. Това е най-порочното причастие. О, но е толкова сладко!
— Извършвам смъртен грях — с пълна уста изричам аз. — Дали Бог е скрил лицето си в ръце и се е обърнал на другата страна?
Ян поклаща глава.
— Бог ни гледа. Ако наистина ни обича, ако е великодушен, нима няма да иска да сме щастливи?
— Вярата ти е като глина. Колко лесно я моделираш според собствените си желания.
Той изсипва още вино в устата ми.
— Пий от неговата кръв тогава, да видим дали това ще те накара да се почувстваш по-добре.
— Това е извратено! — изплювам виното.
Изведнъж магията се разваля.
— Знаеш ли кое е извратено? Знаеш ли кое е грях? — повишава глас Ян. — Това, че си затворена в онази огромна гробница с някого, когото не обичаш…
— Не…
— Който те е затворил в клетка, който изсмуква живота от теб, за да сгрее старите си кости…
— Не е вярно!
— Който те е купил като една от скъпоценните си картини, а ти си се оставила да бъдеш купена!
— Не съм! Не знаеш нищо. Той е щедър човек. Не бива да говориш така за него. Той издържа майка ми и сестрите ми, спаси семейството ми, без него те ще мизерстват…
— Именно. Купил те е.
Разплаквам се. Ян ме държи в обятията си. Целува мокрото ми лице — носа, очите. Хлипам, защото не мога да понеса да ми говори така, и сега нашият миг е съсипан. А в същото време пясъкът изтича.
— Прости ми, любов моя — прошепва той, — просто ревнувам.
— От него?
— От това, което има — сладкото ти лице, сладостта ти в дома си…
Той спира. Не мога да му кажа истината, още не. Колко ме отвращава мисълта да се върна в съпружеското си легло. Все още изпитвам лоялност към Корнелис, дори и докато го предавам. Казвам:
— Аз не съм истински в къщата. Не съществувам там. Като празна обвивка съм, като тези дрехи. Изчезнала съм от там.
Тези думи ми се струват не по-малко предателство, но сега, когато ги изричам, вече е твърде късно. Ян е втренчил поглед в мен. Посочвам гравюрата, която виси на стената до разчленените гипсови крайници. Денят на Страшния съд. Бог, сред сноп светлина, седи над гърчещите се тела.
— Може ли да я обърнеш с лице към стената? — прошепвам.
Ян скача и откъсва картината от стената. Тя пада на пода.
После идва при мен за последен път, преди пясъкът да е изтекъл.
20
Вилем
Където влезе виното, разсъдъкът излиза.
Якоб Катс, Морални емблеми, 1632
Вилем се олюлява по улицата. Хлипа с разбито сърце. Катранено тъмно е; светлината в живота му е угаснала. Върви от доста време; вече е някъде край Нюендейк. Усеща как от водата, покрай която върви, лъха хлад. Защо просто не се хвърли в канала и не сложи край на това мъчение?
Чува силен смях, пред себе си вижда таверна. От прозорците ѝ струи мека светлина. Чува музика и гласове, които се издигат в песен. Поколебава се. Къде другаде да отиде? Какво друго да прави сега, когато животът му е съсипан.
Бута вратата. Мирис на пот и тютюн изпълва ноздрите му. Помещението е претъпкано с хора; колко отдадени са на забавленията си! Цигулар скрибуца на цигулката си. Жени седят на коленете на мъже; започнат ли да се смъкват надолу заради тежестта си, наместват задниците си по-удобно. Танцуващи двойки се блъскат в мебелите. Клиенти удрят чашите си по масите и пеят гуляйджийски песни:
Сервитьорките разнасят разпенени халби бира и си проправят път между потните тела. Кашлящ от тютюневия дим, Вилем сяда.
— Какво ти е, нещастни gek[15]? Дошъл си да удавиш мъката?
Мъжът, който седи до него, повдига въпросително вежди. Вилем изтрива носа си с ръкав. Да хленчи на тази възраст! Колко унизително.
— Жени — отвръща Вилем. — Проблеми с жените — звучи като човек с опит.
Мъжът кимва с глава.
— Жени! Всичките са еднакви. Не можеш никакво доверие да им имаш, sletten[16].
15
Глупак (хол.). — Бел. прев.
16
Курви (хол.). — Бел. прев.