Треска за лалета
- Автор: Могак Дебора
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Треска за лалета». Краткое содержание книги:
Така се чувствам днес, докато минавам покрай продавачите на цветя (зюмбюли, лазурносини на слънчевата светлина); покрай входните врати (сияещо зелени). Научих тази техника, когато баща ми ме биеше. Отделях се от тялото си и духът ми летеше свободен, можех да се наблюдавам отстрани. Болеше, разбира се, но това нямаше значение.
Не съм се сещала за баща си от много време; всъщност не съм се сещала за никого. Любовта ме е направила вглъбена в себе си. Обичах баща си и той ме обичаше; удряше ме само когато беше пиян. Беше човек изпълнен със страсти, разочарован от живота, търсещ утеха във виното. Когато почина, бях съсипана. Може би затова потърсих по-възрастен мъж, или му позволих да предяви права над мен. Бях на четиринадесет, когато той почина. Мислех си — ако Бог ме обича, защо ми причинява такава болка? Такава беше Божията воля, разбира се — баща ми да си отиде от този свят — но защо се чувствах предадена?
Не можех да задам тези въпроси на глас, затова ги загърбих. Нашата страна е толерантна; католици и калвинисти живеят заедно, както аз живея със съпруга си. Каквато и да е вярата обаче, тя е дълбоко вкоренена и е основата на съществуването ми. Живеем в присъствието на Бог. Великолепието на този ден — слънцето, букетите от зюмбюли — те Му принадлежат и нашата възхвала на красотата е в Негово име.
Поемам голям риск, като се подигравам на всичко това. В смъртна опасност съм. Слънцето ме омайва с топлината си, сърцето ми пее. Наистина вярвам, че мога да опазя тайната си. В събота съпругът ми ще ходи на банкет, организиран от Гражданската гвардия; ще се напие и ще се прибере късно. Ще се измъкна и ще прекарам вечерта с любовника си, вече сме го планирали. Ако Мария спи, отново ще заема дрехите ѝ. Напоследък спи доста — дреме през деня, заспива веднага щом свърши работа. Някак разсеяно се питам какво ли става с нея. После мислите ми отново ме връщат към собствените ми мечти. Колко съм щастлива, колко безразсъдно щастлива.
Защото пред мен стои пропаст — а аз наистина съм повярвала, че мога да летя.
Мария седи в кухнята и реже лук. Всичко около нея е в пълен безпорядък — огънят е изгаснал, обелки от зеленчуци и неизмити съдове са разпилени по пода. Не бях влизала в кухнята днес — тази сутрин имах урок по пеене, а после ме нямаше цял следобед.
Мария явно също е излизала по-рано днес. Наметалото ѝ лежи на пода, смотано на топка. Котаракът спи отгоре, окъпан в слънчева светлина. Мария ме поглежда. Лицето ѝ е обляно в сълзи. За миг си помислям, че е от лука.
— Свърши ли с гладенето? — питам я.
— Мадам, трябва да Ви кажа нещо — готова е да заплаче. — Ще имам бебе.
Сипвам ѝ малко бренди. Тя го изпива на един дъх.
— Вярвах му! Мислех, че иска да се ожени за мен. Каза, че иска да ме направи почтена жена.
— Къде е той?
— Притеснявах се какво му се е случило, не е типично за Вилем, нали разбирате…
— Какво се е случило с него?
— Няма го — хлипа тя. — Отидох до рибния пазар тази сутрин, не съм го виждала от няколко дни.
Тя отпива отново.
— Обеща да се ожени за мен.
— Къде е той, Мария?
— Не знам. Продал е своя дял в бизнеса — имал партньорство с някакъв приятел — преди седмица продал своята част и една сутрин просто не се появил на пазара. Отишъл си е. Никой не знае къде.
Тя започва да хлипа неудържимо.
— Изостави ме. Мислех, че ме обича! А сега чакам дете от него и не знам какво да правя.
Котаракът отваря розовата си уста и се прозява. Става от смачканото наметало и се отдалечава с горда походка.
— Как е могъл да ти го причини? — питам я. — Той знаеше ли, че си…
Тя поклаща глава.
— Не знаеш къде е отишъл? Ами, семейството му?
— Те живеят във Фризия.
Носът на Мария тече; косата ѝ се е измъкнала от шапчицата и се спуска покрай лицето ѝ. Седи прегърбена на стола.
— Трябва да го намериш и да се омъжиш за него.
— Но не знам къде да го търся! Той ме е изоставил, не ме иска…
— Но ако знае, че носиш детето му…
— Няма го! Не разбирате ли, мис? Изчезнал е.
Погрозняла е, лицето ѝ е подпухнало като тесто. Навеждам се и неловко я прегръщам.
— Бедното ми момиче — промълвявам.
Котаракът се отърква в краката ни.
Много съм разстроена. Би трябвало да изпитвам състрадание към Мария — да, жал ми е за нея — но също така треперя заради себе си. Самата аз бих могла да забременея, доста лесно може да се случи. Бащата би могъл да е всеки от двамата мъже — бих ли опитала да пробутам бебето за дете на мъжа ми? Мария носи последствията от моите злодеяния. Колко лесно можеше да съм на нейното място и какво щеше да последва тогава? Една по-велика ръка е в действие и подрежда съдбите ни. Една по-висша сила ме наблюдава и наказва прислужницата ми за моите грехове.