Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
— Да, капитан Скофийлд. — Лещите на Бърти се насочиха нагоре.
Докато роботът си вършеше работата, Плашилото и Майка приближиха разбития самолет с готови за стрелба оръжия.
Скофийлд застана до останките на „Бериев“ и включи термалния визьор на шлема си.
Виждаше разбития самолет в инфрачервения спектър, силната остатъчна топлина от оцелелия двигател, закрепен за крилото, както и две петна с човешка форма в кабината, смътни, но пулсиращи.
— Имам две човешки сигнатури в кабината — каза той. — Изглежда, още са живи…
Изведнъж слушалката в ухото му изпука и оживя.
— Екипът тюлени е на позиция при североизточния край на остров Дракон — изръмжа гласът на Айрънбарк Баркър. — Започваме подводно проникване при старото пристанище за подводници.
Айрънбарк и хората му започваха атаката си.
Плашилото отново насочи вниманието си към самолета и предпазливо пристъпи до напуканото предно стъкло на кабината. Самолетът се беше обърнал на една страна и не можеше да влезе през вратата, затова разби едно от стъклата на кабината, докато Майка го прикриваше, готова да открие огън.
Видя двама души, отпуснати в седалките в кабината. Онзи в пилотската седалка беше по-възрастен, с буен мустак и табелка с надпис „Иванов“ върху канадката. Изстена, когато Скофийлд се пресегна и докосна сънната му артерия.
— Иванов. Това е човекът, който е вдигнал тревогата. Жив е. — Скофийлд извади от пакета си за първа помощ грейка и я притисна към гърдите на мъжа. Иванов изстена.
Майка изпълзя вътре и провери другия мъж — млад руски редник, ако можеше да се съди по външността му. Беше пребледнял и лицето му бе като от тесто, но след няколко леки шамара изсумтя и дойде в съзнание.
До него Василий Иванов също дойде на себе си. Смотолеви нещо на руски, но после видя американските знамена на раменете на Скофийлд и Майка и премина на английски.
— Кои сте вие!
— Морски пехотинци от Съединените щати, доктор Иванов — отвърна Скофийлд. — Нашите засякоха сигнала ви за тревога и дойдохме да…
Стрелба.
Скофийлд рязко се завъртя. Майка също.
Но стрелбата не беше тук. А в ушите им, идваше от слушалките.
После Скофийлд чу отново гласа на Айрънбарк. По-скоро отчаяните му викове.
В североизточния бряг на остров Дракон беше изсечено пристанище за подводници от съветската епоха. Представляваше правоъгълна бетонна пещера, издълбана в отвесната скала, и беше огромна, подобно на всички подобни съоръжения на някога могъщия Съветски съюз.
Имаше две котвени места, които можеха да приемат — едновременно, напълно защитени от стихиите — ядрена подводница с балистични ракети и 300000-тонен товарен кораб. Имаше широки железопътни релси, които свършваха в края на двата дока. Навремето съветските кораби бяха разтоварвали товарите си — оръжия, ядрен материал за производство на оръжия или просто стомана и бетон — направо във вагоните на чакащия грамаден влак.
Днес единият от доковете представляваше най-необичайна гледка — до него имаше полупотопен огромен руски товарен кораб с червен корпус и нарочно отворени люкове. Беше се килнал драматично, носът му бе изцяло под водата, а кърмата стърчеше високо във въздуха. Името на повредения съд беше изписано с грамадни бели букви на кърмата: „ОХОТСК“.
Това беше загадъчният руски кораб, изчезнал с товара си оръжия и муниции, достатъчни за цяла армия — АК-47, зенитни установки „Стрела“, безпилотни самолети ЗАЛА, АПР торпеда и дори две миниподводници МИР. Един от компактните съдове със стъклен купол се беше килнал настрани на полупотопената предна палуба на кораба.
Освен лежащия край дока „Охотск“ останалата част от огромната бетонна пещера беше пуста и имаше вид на отдавна изоставена; многобройните й стълби, висящи мостове и вериги само събираха прах и скреж.
Първият тюлен на Айрънбарк се подаде безшумно от ледената вода с готов за стрелба МП-5Н със заглушител. След него се появи втори, следван от самия Айрънбарк.
Проникването беше като по учебник. Не издадоха нито звук.
Имаше само един проблем.
Стоте въоръжени мъже, разположени на различни места около дока, които използваха старите съоръжения и останките от „Охотск“ като позиции за стрелба. Образуваха идеален обръч около водата.
И веднага щом дванайсетимата тюлени се подадоха на повърхността, откриха огън.