![Maskata na zloto [calibre 2.47.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/1/1/maskata-na-zloto-calibre-2-47-0-download.jpg)
Maskata na zloto [calibre 2.47.0]
- Автор: Уилц Дейвид
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Maskata na zloto [calibre 2.47.0]». Краткое содержание книги:
— Само си чешеш езика, нали, Женски заднико? Сигур- но не ти е лесно да въртиш този волан по цели дни без някакво по-сериозно занимание, освен да се пулиш на дърветата наоколо. Вероятно няма как да не започнеш да си говориш сам.
Макнийл прекара колата край станцията за рециклиране на боклук и се отправи към квартал с по-малки и по-стари къщи. В малък район, встрани от частен път, който преминаваше от асфалт първо в чакълена настилка, изровена от гумите на колите, а после - само в сбита пръст, скрити от очите на по-богатите граждани на Кламдън, се бяха сгушили няколко къщи, които сякаш принадлежаха на друго място и на друго време... Дворът на едната от тях бе превзет от пет коли, три от които бяха на трупчета. Друга се фукаше със спортна лодка в окаяно състояние, невиждала море от години. Макнийл стигна до края на черния път и отби по прашна алея, само малко повече от пътека. Тя залъкатуши нагоре по хълма настрани от другите къщи. Закътана между дърветата и невидима дори от алеята, клечеше едноетажната къща на Макнийл. По едната ѝ страна се спускаше огромно синьо пластмасово покритие: доказателство за наличие поне на желание за модернизиране, което явно никога не успяваше да приеме по-конкретна форма. Насред двора се мъдреше магаре за рязане на дърва с разхвърляни около него останки от дървен материал и катурната кофичка с активно ръждясващи гвоздеи.
— Знам, че не си свикнал с този вид къщи, Тайрон. Ясно ми е, че предпочиташ да се намъкваш в по-големи и представителни... Виждам те да се плъзгаш безшумно по онези тера- котни плочки на коридорите и да оставяш калните си отпечатъци по излъскания до блясък дъбов паркет на стаите... Но какво да се прави, човече, само това мога да си разреша, а домът на всеки човек е неговият замък, нали? - Макнийл вкара полицейската кола в гаража и излезе, без да изгаси двигателя. - Освен това домът ми има едно голямо предимство: напълно е изолиран от другите къщи и никой никога не идва насам освен някой и друг сбъркан елен или сърна. Харесваш ли тия животинки, Тайрон? Виждал ли си някога елен или сърна?
— Защо сме тук? - Макнийл затвори вратата на гаража и те веднага потънаха в непрогледна тъмнина. - Каква е играта ти? - Тайрон безуспешно се опита да отвори вратата на колата.
— Да не би да те е страх от тъмното, момченце? Я не си яж черния дроб, знаеш, че очите ти ще привикнат.
— Пусни ме от тази кола, човече!
— Ти си затворник, Тайрон Абдул Плъзгач Киуасий. И ще излезеш оттам само ако аз те пусна. Хайде, започвай: ритай тая мрежа отпред, удряй по прозорците. За какво смяташ е конструирана тази кола? Няма да успееш да счупиш тия прозорци и с тежък ковашки чук. Няма начин да се измъкнеш навън, драги, не се и опитвай. - Макнийл се наведе над предната седалка, натисна бутон и едно от задните стъкла се смъкна около два сантиметра. - Ето ти малък отвор за проветряване.
— Каква е играта ти, Макнийл?
— Първото нещо, което трябва да научиш, Тайрон - Макнийл притисна лице към прозореца отвън, - е, че аз не играя!
Отстъпи от колата, измъкна руло стар килим, скътан до стената на гаража, и го изрита към вратата, притискайки го към пролуката между бетонната стена и пантите ѝ.
Киуасий пъхна пръсти в мрежата, задърпа я отчаяно, после легна на задната седалка и зарита стъклото на единия от прозорците с крака.
— Само не прави боклук там вътре - обади се Макнийл, без да трепне ни най-малко от новите занимания на затворника си. - Тази кола беше добре почистена, когато влезе в нея.
— Какво искаш, Макнийл?
— Искам да помислиш сериозно за онзи документ - онзи, за евтаназията. Струва ми се, че ще имаш нужда от такъв. На лоши момчета като тебе понякога се случват някои неприятни неща, дори и да не ги застрелят в гръбначния стълб. Има хиляди начини да ти го зачукат за цял живот. Ето ти един пример: отравяне с въглероден окис. Знаеш ли какви ги върши въглеродният окис? Не допуска кислород до мозъка ти. Остане ли мозъкът ти прекалено дълго без кислород - ритваш петалата. А ако не остане чак толкова дълго - превръщаш се в зеленчук. Не само хуят ти се сгърчва и увисва за вечни времена, а изобщо не знаеш, че го имаш! Тайната е в точния разчет на времето. Трябва да улучиш границата, без да я прехвърляш. - Макнийл смъкна жълт дъждобран от закачалка до вратата на гаража и я притисна в основата на вратата, която водеше към къщата.