![Maskata na zloto [calibre 2.47.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/1/1/maskata-na-zloto-calibre-2-47-0-download.jpg)
Maskata na zloto [calibre 2.47.0]
- Автор: Уилц Дейвид
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Maskata na zloto [calibre 2.47.0]». Краткое содержание книги:
— Човече, загаси тоя проклет двигател - извика Киуасий, опитвайки се все още да контролира надигащата се у него паника. - Хайде да поговорим.
— Ти говори достатъчно, Тайрон. Изглежда, си от онзи тип хора, които, като отворят уста, забравят да я затворят.
— Кажи ми какво искаш и аз ще го направя.
— Знаеш ли какво забелязвам, Тайрон? Забелязвам, че не ме наричаш повече „Женски задник“.
— Съжалявам... Не съм вложил нищо... Не исках да кажа нищо с...
— Я чакай да видя дали не съм забравил нещо. - Макнийл се огледа. - Всичко изглежда наред, ти какво ще кажеш?
— Загаси проклетия двигател, човече!... Хайде да поговорим, хайде да се споразумеем!... Ще ти сътруднича, знаеш, че ще го направя. Каквото поискаш, само го кажи - каквото поискаш!...
— Нужни са само около десетина минути, Тайрон - поясни Макнийл. - Можеш да следиш времето на онзи хубав голям часовник на таблото. Десетина минути са достатъчни, за да те превърнат в зеленчук. Какъв вид зеленчук предпочиташ? Сладък картоф? Грухана пшеница? Царевица? Чакай да проверя дали имам точната рецепта за грах. Десет минути и десет секунди - поне така предполагам. Разбира се, зависи как дишаш. Колкото повече се мяташ и се опитваш да се измъкнеш, толкова по-често ще поемаш дълбоко дъх... В този случай може би ще ти стигнат и девет минути или осем и половина. По дяволите, не съм го изчислил с научна точност, Тайрон, така че не ме обвинявай, ако се окаже, че съм сбъркал. - Макнийл отвори вратата към къщата. - Сега трябва да тръгвам: тук започва да мирише странно. Усещаш ли миризмата? Това газ ли е? Или вече си напълнил гащи?... Чао, Тайрон Абдул.
Когато Макнийл пристъпи в преддверието с пръстен под, водещо към кухнята му, и затвори плътно вратата зад себе си, виковете на Киуасий бяха приглушени. А когато затвори и кухненската врата, вече едва се чуваха...
***
Киуасий бе напълно пречупен от страх и паника, от подивелите му от ужас очи се стичаха сълзи, а от носа - слуз. Часовникът на таблото напредна с девет и половина минути, когато радиотелефонът неочаквано се съживи.
— Централа до кола номер две - запращя то. - Кола номер две, обади се!
— Човече, тук съм, вътре! - закрещя Тайрон към него. - В неговия гараж съм! Той ме убива!
— Хайде, кола две, обади се.
— Той ме убива! Макнийл ме убива! Помооощ!
— Макнийл, обади се - призова раздразнено гласът по радиотелефона.
— Госпожо! Госпожо! Извади ме оттук, ти, курво гадна!
Радиото прещрака и замлъкна. Киуасий, напълно победен от адреналин, гняв и ужас, дръпна риза нагоре и покри лицето си, опитвайки се да се запази от газа, после се загърчи в истерични пристъпи на смях и плач, които се редуваха един с друг, докато усети, че двигателят прекрати равномерното си мъркане. Вдигна недоверчиво глава и видя Макнийл да отваря вратата на гаража. Слънцето незабавно надникна весело през пролуката и прогони тъмнината.
Макнийл смъкна с още няколко сантиметра задния прозорец и Киуасий инстинктивно се дръпна назад, несигурен дали през разширената пролука не влиза повече газ, отколкото свеж въздух.
— Трябваше да затъкнеш пролуката с ризата си, Тайрон: така щеше да дишаш по-дълго кислорода в колата.
— Десет минути, човече, остави ме да го дишам цели десет минути!...
— Предупредих те, че изчисленията не са правени с научна точност - поне още не.
— Можех да умра, да умра!... - заповтаря Киуасий, вторачил поглед в пръстите на ръцете си, които свиваше и разпускаше, за да провери дали още може да ги командва.
— Погледни се на какво приличаш, Тайрон Абдул. Така ли правите вие в Бриджпорт? Гражданите на Кламдън никога не си разрешават подобно поведение. Ние сме чисти хора. Погледни ме. Да виждаш сополи по моята риза? Или петна от урина по панталоните ми?
— Ти ме остави тук цели десет минути!... - повтаряше истерично Киуасий.
— Зададох ти въпрос, Тайрон.
Киуасий реагира веднага на командния тон в гласа на Макнийл. Гръдният му кош се вдигаше и спадаше, поемайки големи глътки въздух и опитвайки се да компенсира повърх- ностното дишане през последните десет минути.
— Господине? - запита Киуасий.
Макнийл се усмихна доволно.
— Виждам, че все пак можеш да говориш като хората. Винаги съм смятал, че твоят тип хора могат да го правят, стига да поискат.
— Виждаш ли сополи по ризата ми, Тайрон?
— Не, господине.