Maskata na zloto [calibre 2.47.0]

— Много лош начин на изразяване от криминалист - сряза го пак Бекер.

Гроун се опита да се усмихне. Бекер го плашеше не тол­кова заради приказките за него, а заради определена, вледеня­ваща със силата си концентрация, която го отделяше от дру­гите. Мълвеше се, че стига да погледне доказателствата с не­въоръжено око, за да забележи неща, които и най-големите специалисти бяха пропуснали, независимо от сложните си микроскопи. Гроун не вярваше на тези слухове, знаеше, че са преувеличения - израз на лошия навик да се подвеждат нарочно новаците в лабораторията - дори самият той бе изпол­звал този похват за сплашване на зайците. Но истина беше, че Бекер гледаше на нещата по свой специфичен, уникален на­чин. Като че ли... като че ли възприемаше доказателствата по някакъв странен - коренно различен начин. Сякаш ги гледа­ше през очите на създателя им, а не на открилия ги...

— Бекер, погледни обективно на проблема: нима имаме особено голяма възможност да работим и извличаме инфор­мация от тях? Тези кости са престояли в земята дълго време, плътта се е разпаднала, просмукана в земята, част от нея - погълната директно от дърветата: корените им бяха проник­нали в торбите, в някои случаи се бяха вмъкнали дори в сами­те кости!... Да се чуди човек какво упорство проявява приро­дата при растящите организми... Всичко разтворимо е поето от почвата. На разположение в момента са само костите и, то се знае, космите.

— Какво ще кажеш за торбите?

— Стандартни торби за паднали листа и други отпадъци по поляните пред къщите. Могат да се закупят от всеки желе­зарски магазин в страната. Подсилени са с двоен пласт - ина­че не би могъл да мъкне трупове в тях. На нито една няма отпечатъци, няма такива и на отрязъците от тел, с които ги е завързвал. Джони е бил с ръкавици.