Maskata na zloto [calibre 2.47.0]

Върна се в мотелската стая, съблече се и се облече отно­во, като внимателно подреди съблечените дрехи настрани от трупа. Стаята беше малко по-голяма от леглото: трябваше да направи само няколко стъпки, за да вдигне Инге от него и да я отнесе до душа. Повдигна я внимателно, като си помагаше с крака. Напоследък гърбът му създаваше неприятности, а не вървеше да получава спазми точно когато разрязва труп в мотелска стая! „Май доста трудно за обяснение“ - помисли си той и се закикоти. Някой можеше да изтълкува нещата пог­решно. Нямаше как да обясни, че Лувввв беше любил Инге до смърт...

Пусна душа в слаба струя, нагласи температурата на во­дата и я остави да танцува по тялото на Инге, докато отиде до входната врата, за да провери дали е превъртял ключа и сло­жил верижката на място. Направил го беше, то се знае. Той не допускаше такива грешки. Хвърли още един поглед в тоалет­ната чиния, после сам стъпи под душа. Този мотел предлага­ше безплатни мостри от шампоани, поставени в пластмасова кутия. (В някои мотели имаше само калъп евтин сапун.) Той отвори шампоана и се залови да мие главата на Инге. Косата имаше забележителното качество да задържа какво ли не. По нея можеха да полепват всякакъв вид улики, телесни секреции, влакна от дрехите му, дори косми от слабините му. Лув изми внимателно косата ѝ, после стори същото и с окосмяването между краката ѝ: космите там имаха свойството да задържат улики дори повече от космите по главата!

След като приключи с почистването на трупа, той седна на пода под душа и притегли тялото на Инге към себе си с гръб към него.

Нямаше на разположение кой знае колко работна площ, но какво можеше да се очаква от стая за трийсет долара? Ду­шът течеше на тънка струйчица върху тях и измиваше теч­ностите от тялото на Инге в канала. Тъй като сърцето ѝ вече не работеше, нямаше опасност от неконтролируемо разпръс­кване, земното привличане и струйката от душа ще се погри­жат за всичко и накрая ще му остане много малко за почист­ване. Надзърна през пролуката на завесата за душа, за да нап­рави справка с часовника си, който бе поставил върху покри­тия с линолеум под. Имаше на разположение още повече от час, преди да изтекат трите, за които беше платил. Нямаше нужда от бързане. Сега трябваше да потърси и ново място за погребение, но ще обмисли въпроса, докато работи върху тру­па.

Взе режещите инструменти в облечените си в ръкавици пръсти, прегърна тялото на Инге и се залови да го разрязва на лесно управляеми парчета.

Докато работеше, пееше тихичко: