![Maskata na zloto [calibre 2.47.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/1/1/maskata-na-zloto-calibre-2-47-0-download.jpg)
Maskata na zloto [calibre 2.47.0]
- Автор: Уилц Дейвид
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Maskata na zloto [calibre 2.47.0]». Краткое содержание книги:
6.
Карин влезе в малката резервна спалня, която ползваха за кабинет и където сега Бекер потракваше на клавиатурата към компютъра. Той бе свързан чрез модем към компютърната система на Бюрото и даваше възможност на Карин като младши заместник-директор да ръководи работата на офиса от къщи. Тази привилегия не се разрешаваше на много от агентите, работещи на предна линия, заради потенциалната опасност от нарушаване на изискванията за секретност: не беше в реда на нещата прекалено много агенти да имат достъп до главния компютърен терминал. Карин обаче не беше от тях. Когато застана зад Бекер, той се обърна, погледна я, после облегна глава на нея, спусна ръка надолу и обгърна ласкаво краката ѝ.
— Току-що проведох много интересен разговор по телефона - обяви Карин.
— Идвало ли ти е наум, че семейният ни живот е малко нещо необичаен?
— Струва ми се достатъчно нормален.
— С изключение на някои дребни подробности, като например: докато ти обясняваш на някого по телефона значението на „Упражняване на сила, шеста степен“, аз прехвърлям файловете на ФБР, опитвайки се да открия някой, който натиква трупове в торби за отпадъци и ги заравя под дървета.
— Наистина ли намираш нещо необичайно в това? - запита тя и му подаде чашата вино, която беше зарязал на масата за хранене.
— Струва ми се, че ти би трябвало да разследваш приятеля Джони, докато аз върша вечер нещо по-достойно за един мъж... Бих могъл да играя на кегли например.
— Как го нарече? - запита Карин.
— Наричам го Джони по името на друг един любител на дървета, Джони Семката.
— Дисни би ти се зарадвал - поклати глава Карин. - Какво откри досега?
— Нищо особено. Изскочи само двойка типове от Нортуест със слабост към горите: обичали да връзват хората към дървета, докато ги убиват. Не мисля, че имат някаква връзка с нашия случай... За какво ти се обадиха? Мислех, че те търсят от службата.
— Говориш за първото обаждане. Коментирам второто - обади ми се някаква жена на име Това Корн.
Бекер реагира с тъжен смях.
— Познаваш ли я?
— Да. Разказах ти за нея. Съпругата на лекаря.
— Да, тя не пропусна да го изтъкне. Наистина ли е редно да се казва „госпожа доктор Корн“? Не стига ли само „госпожа Корн“?
— Правят го и в армията. „Госпожа генерал Джоунс“. Като че ли титлата е първо име.
— Или рангът.
— Някои хора възприемат нещата по този начин. Обади ти се все пак... Надявах се, че поканата му е просто едно от нещата, които хората понякога казват ей така, колкото да не мълчат.
— Покани ни на вечеря - продължи Карин.
— Отказа ѝ, нали? Дай Боже!
— Как позна? Отговорих ѝ: „Не, ние никога не ядем.“
— Би могла да ѝ кажеш, че не съм общителен тип.
— Спомена вече, че сте се срещали. В такъв случай не е нужно да ѝ го изтъквам - тя сама го е разбрала. Но очевидно не ѝ пука.
— Би могла да я осведомиш, че ти си необщителна.
— Трябва да запазим за себе си тази наша малка тайна - отговори Карин. - Не забравяй, че социалната непригодност на големия силен мъж не прави лошо впечатление. Същото обаче не може да се каже за една жена, независимо от купищата приказки за еманципация и равенство. Освен това защо да не отидем? Може да се окаже забавно.
— Или обратното.
— Имаш ли нещо конкретно срещу Корнови, лекарят или госпожа Доктор Корн? Или просто пак те мъчат киселини в стомаха?
Бекер въздъхна.
— Нищо конкретно... Истината е, че предпочитам да прекарам вечерта сам с тебе - или с тебе и Джак, - отколкото с когото и да било друг в света.
— Знам. И аз предпочитам същото. Но става въпрос само за една вечеря. После ще се приберем и пак ще бъдем сами.
— След като настояваш, нямам избор: твой роб съм - както винаги.
— Между другото, вечерята, изглежда, ще бъде на ниво: госпожа Докторшата ме информира, че сме канени на омари.
***
Макнийл влезе в килията, последван от пазача на бриджпортската полиция. Обитателят ѝ, нервен намръщен младеж, седеше върху леглото, вторачен в решетките отсреща. Макнийл не се впечатли от отказа на момчето да го погледне: беше привикнал на този вид вторачени погледи в стената зад него. Те се бяха превърнали в нещо като правило за всеки, с когото влизаше в контакт в бриджпортския затвор. Имаше две възможни обяснения: първо, избягваше се директният контакт с очи, за да не се изпусне контрола върху дивата ярост, която кипеше отвътре, и второ, просто затворническа версия на привидното безразличие към облечения във власт. Макнийл знаеше, че произходът на втория случай бе дълбокото объркване и неспособност да се разберат механизмите, които движат света, както и страстно желание да представи на същия този враждебен свят хладнокръвна фасада, независимо от обстоятелствата. От време на време той идваше в затвора на Бриджпорт, за да прибере някой кламдънски младеж, прехвърлил се там с надеждата да намери наркотици и или да направи някоя беля и съумял да осъществи едновременно и двете. Когато виждаха Макнийл, те бързо се отказваха от втораченото разглеждане на стената отсреща - все пак друго е да зърнеш познато лице в момент на неприятност - и се взираха в него с цялата искреност и невинност, която успяваха да открият у себе си.