Maskata na zloto [calibre 2.47.0]

— Какво ще им изпееш, Тайрон? Какво имаш за изпяване?

— Видях те.

— Видял си ме какво?

— Видях те да се измъкваш от прозорец посред нощ, навличайки панталоните си.

— Глупости.

— Бях там. Три или четири часа след полунощ, може би... Ти знаеш по-добре. Вършех си работата, когато извед­нъж чух шум - погледнах през прозореца и кого мислиш ви­дях да се измъква, стиснал хуй в ръка? Старият Женски зад­ник върти виновно глава наляво, после - надясно. О, не, не! Не изглеждаше виновен: изглеждаше щастлив, ухилен до уши.

— Видял си ме да се хиля в три часа след полунощ, Тайрон? Eгa ти зрението!

— Прозорецът на момичето беше осветен. Вероятно ста­рецът ѝ бе дошъл да провери какъв е тоя шум в стаята ѝ. Сигурно ти си стенал и квичал, Женски заднико. Едва ли някога си успявал да нашибаш някоя курва така, че да ти озвучи уси­лията със стенания.

— Май се опитваш да ме подведеш, Тайрон.

— Минахме край къщата преди по-малко от две мину­ти.

Макнийл рязко завъртя обратно колата.

— Покажа ми откъде чу шума!

— Знаеш откъде - продължаваше невъзмутимо Тайрон. - Да не искаш да кажеш, че си скачал от прозорците на къщи­те в целия град?

— Трябва да е бил брат ми.

— И брат ти ли кара патрулна кола?

— Точно така, Плъзгач. Имам много лош близнак.

— Ето какво не е в ред с хора като тебе. Какво лошо има, ако съумееш да го начукаш на някоя малка курва? Аз лично не твърдя, че има нещо лошо в креватните ти занима­ния, Макнийл. Ти го казваш.

— Покажи ми къщата, Тайрон, или ще те ощавя за заб­луда на полицай.

— Няма да посмееш да ме докоснеш, Макнийл. Това тук да не е Лос Анжелис?... Ето я къщата - ей там. - Макнийл забави колата и те пропълзяха край огромна бяла къща със зелени кепенци и корнизи. - Знаеш, че са били ограбени пре­ди седмица, получил си доклад.

— Твоя работа, така ли?

— А ти излезе от прозореца на оная там.

— Опитваш се да ме работиш, Тайрон. Първо и преди всичко, не съм бил там и, второ, не е възможно да си видял тая къща от другата.

— От втория етаж е възможно: поглеждаш надолу и - о- ла-ла! - известният Женски задник тегли панталони нагоре и се смее. Тогава си помислих: „По дяволите! Тази нощ ще ми­не спокойно: полицията няма да се върне пак тук.“

Макнийл направи нов завой и се отдалечи от терена, на който се беше разиграла описаната от Тайрон историйка.

— Имаш ли заверено искане за евтаназия, Тайрон?

— За какво говориш?

— Говоря за юридически заверено искане за евтаназия. Най-последният вик на модата. Някой те застрелва в гърба и ти не можеш повече да вървиш, да се движиш, не можеш да се храниш сам, парализиран си, живееш в инвалиден стол. Не можеш да чукаш, защото малкият ти хуй е лишен от живот за вечни времена. Е, всъщност можеш да си правиш чекии и с мек, нали, Тайрон? Така че възможно е да седиш там и да го лашкаш напред-назад до края на живота си, но никога няма да имаш жена, защото никога няма да успееш да го надървиш. Не можеш дори да контролираш мехура и червата си и живе­еш, затънал в собствената си пикоч и лайна... Говоря ти за юридически заверен документ, който ти разрешава да заявиш: „Не искам този ужас повече, искам да умра!...“ Подготвил ли си такъв документ, Тайрон? В случай че някой те застреля в гърба? Може да се случи в последната къща, която си обра­ботил - мъжът там има пушка, осигури си я след последното ти развихряне у дома му и сега само дебне да му се появиш отнякъде. Какво ще кажеш, да те отведа ли при него? Искаш ли да му отидем на гости?