Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Веднага след закуската отидох при генерала и му разказах историята с някои преувеличения, които бяха предназначени да подбудят войнишката му гордост. Казах му: ако той не въдвори ред, офицерът бил решен да изпрати един пратеник на кон до своя покровител, кардинала. Но красноречието ми беше излишно, защото генералът желаеше свещениците да се грижат за небесните работи и да не си пъхат носа в светските работи.
— Аз ще сложа край на този фарс, като направя от него въпрос от най-голяма важност — каза той.
— Идете в гостоприемницата — нареди той на своя адютант, — и поканете офицера и неговия другар на обяд. След това идете при епископа и му съобщете, че офицерът, комуто е нанесена една кръвна обида, не ще замине, преди да получи бляскаво удовлетворение и сумата, която той сам ще определи като обезщетение. Кажете му, че освен това всички разходи, които офицерът би направил тук, ще бъдат за сметка на епископа.
Какво удоволствие за мен да присъствувам на тази заповед! Адютантът покани и него, и приятеля му да напишат какво удовлетворение и обезщетение желаят. Полицаите бяха изчезнали още при появяването на адютанта. Дадох на капитана хартия, перо и мастило и той написа искането си на един доста добър за един унгарец латински език. Доблестният човек поиска изрично само тридесет цехини, макар че аз го подтиквах да иска сто. Също и относно удовлетворението той беше твърде скромен, защото искаше само съдържателят и полицаите да го молят на колене в присъствието на адютанта за прошка. Той заплаши епископа, че ще изпрати пратеник на кон в Рим до кардинала Алесандро, ако желанието му не бъде изпълнено в два часа, и че ще остане на негови разноски в Чезена, като пресмята по десет цехини дневно.
Офицерът си отиде. Миг след това влезе почтително съдържателят и каза на капитана, че е свободен.
Един час по-късно ги видях в много добре стоящи униформи. Французойката носеше една измислена, но много елегантна униформа; аз изоставих веднага моя план за пътуване в Неапол и реших да отида с тях в Парма. Хубостта на красивата французойка ме беше пленила. Капитанът наближаваше шестдесетте и аз реших, че намерението ми трябва да се осъществи по приятелски начин.
Адютантът се върна с един свещеник от канцеларията на епископа, който каза на капитана, че исканите от него удовлетворение и обезщетение ще му бъдат дадени, но трябвало да се задоволи с петнадесет цехини. „Тридесет или нищо!“ отговори сухо унгарецът. Той ги получи и всичко беше уредено. Понеже тази хубава победа се дължеше на моите усилия, тя ми осигури приятелството на капитана и неговата красива спътница.
За да се разбере веднага, че спътникът на капитана не е мъж, нужно беше само да се погледнат бедрата. Тя беше прекалено красива жена, за да я помислят за мъж. Жените положително не са прави, когато искат да постигнат прилика с нас мъжете чрез преобличане, защото с това те признават, че им липсва едно от най-красивите преимущества на техния пол.
Малко преди обеда ние отидохме у генерала, който побърза да представи двамата офицери на всички присъствуващи дами. Никоя от тях не се остави да бъде излъгана, но понеже всички знаеха вече за случилото се, бяха възхитени да обядват с героите на комедията и всички се отнасяха с младия офицер, като че ли той е мъж, а мъжете напротив му оказваха уважение, което отговаряше по-добре на неговия истински пол.
Само сеньора Кверини се надуваше, понеже красивата французойка привличаше цялото внимание върху себе си и суетността на венецианката страдаше от това пренебрежение. Тя я заговаряше само за да се похвали със своя френски език, който действително говореше доста добре. Бедният капитан не каза почти нито дума, защото никой нямаше желание да говори латински, а генералът нямаше какво да му каже на немски.
Един стар абат, който присъствуваше на обяда, се опита да защити епископа, като уверяваше, че съдържателят и полицаите действували така само по заповед на Светия официум154.
— По тази причина — каза той — в гостоприемниците няма ключалки, та пребиваващите да не могат да се заключват. Инквизицията не позволява някой да спи с друга жена, освен със своята.
Двадесет години по-късно намерих в Испания всички врати, снабдени отвън със заключалки, така че пътниците се намираха в гостоприемницата като в някой затвор и бяха изложени на всички неприятности на нощните обиски. Тази болест е така вкоренена в Испания, че заплашва да погълне някой ден цялата монархия и съвсем не би било за учудване, ако един ден Великият инквизитор свали краля и седне на трона му.
154
Инквизицията. — Б.пр.