Съдбовният кораб [bg]

Не можеше да схване, че мъж е способен да я попита подобно нещо.

— Бях заплашена, но само заплашена — успя да каже. Отклони погледа си.

Той не ѝ повярва.

— Няма да те принуждавам. Никога не се страхувай за това. Нямам нуждата да принуждавам която и да е жена. Но няма да възразя да ти помогна да превъзмогнеш страха си. Няма и да те пришпорвам. — Протегна ръка и проследи линията на челюстта ѝ. — Поведението и маниерите ти показват, че си добре отгледана. Но и двамата сме това, което ни е направил животът. Няма връщане назад към невинното минало. Може да ти се струва като суров съвет, но произлиза от собствения ми опит. Вече не си девствената дъщеря на баща си, която се пази за добре договорен брак. Това вече го няма. Така че приеми този нов живот с цялото си сърце. Наслади се на удоволствията и свободата, които ти предлага в замяна на старите ти мечти за подобаващ брак и място в улегнало общество. Малта, дъщерята на бингтаунски Търговец, вече я няма. Стани Малта от Пиратските острови. Може да откриеш, че този живот е по-сладък от предишния. — Пръстите му леко се придвижиха от линията на челюстта ѝ към вдлъбнатината на гърлото ѝ.

Тя се принуди да стои спокойно, докато разкриваше последното си оръжие.

— Готвачът ми каза, че имате жена и три деца в Биволски залив. Боя се, че хората ще се разприказват. Жена ви може да бъде наранена.

— Хората винаги говорят — успокои я той. Пръстите му се заиграха с яката ѝ. — Жена ми не им обръща внимание. Казва, че това е цената, която плаща, за да има такъв хубав и умен съпруг. Не мисли за тях, както правя и аз. Те нямат нищо общо със случващото се на този кораб.

— Нима? — попита го тихо тя. — А ако дъщеря ти бъде отвлечена от калсидски търговци на роби, ще одобриш ли същия съвет и спрямо нея? Да стане на драго сърце онова, в което я превърнат? Ще ѝ кажеш ли, че баща ѝ никога няма да я приеме обратно, защото вече не е неговата „девствена дъщеря“? Няма ли вече да има значение за теб колко пъти са я имали или пък кой? — Тя повдигна брадичка.

— Проклета да си — наруга я той, но с възхищение. В очите му проблясваше раздразнение, но я пусна. Тя отстъпи крачка назад с облекчение.

— Ще взема имената от сатрапа — предложи му като компенсация. — Ще се погрижа да разбере, че животът му зависи от това колко може да изстиска от благородниците си. Той оценява живота си изключително високо. Сигурна съм, че ще бъде щедър с монетите им.

— И по-добре да бъде. — Капитан Ред бе възвърнал част от апломба си. — За да обезщети твоето скъперничество с женската разменна монета.

Малта му се усмихна — искрена усмивка, и вкара малко напереност в походката си, докато напускаше стаята му.