Съдбовният кораб [bg]

Стигна вратата и се спря да си поеме дъх. По навик от един друг свят защипа бузите си, за да ги зачерви, и оправи косата си. Припряно приглади полите си и влезе. Всички вече бяха седнали на масата. Капитан Ред я прикова с мрачен поглед. Тя приклекна в дълбок реверанс.

— Извинете ме, господа. Задържаха ме.

— Нима. — Самотната дума на капитана беше единственият му отговор. Тя забърза да заеме мястото си от лявата му страна. Първият помощник — сложно татуиран от челото до гърлото мъж, седеше от дясната. Собствената татуировка на капитан Ред беше по-фина, направена от жълто мастило, което едва се забелязваше, освен ако човек не знаеше да гледа за нея. Макар че робските артисти и музиканти бяха считани за притежания, собствениците им обикновено се въздържаха явно да показват достоянието си чрез татуировки, които могат да разсейват другите от техните представления. Екипажът на Мотли се състоеше основно от актьорска трупа, освободена от капитан Кенит.

След знак от капитана, юнгата се раздвижи и започна да слага масата. Снежнобялата покривка, тежкият порцелан и блещукащият кристал опровергаваха простотата на храната. Малта беше заключила, че корабната храна не се различаваше особено от един кораб на друг. Хлябът беше твърд, месото солено, а зеленчуците — кореноплодни. Поне на Мотли храната ѝ не представляваше нечии чужди огризки и ядеше на маса с прибори. Виното — скорошна придобивка от калсидския съд, далеч надминаваше храната, която придружаваше.

На масата се водеше и разговор и макар да не беше винаги възвишен, поне беше вежлив и изтънчен заради състава на екипажа. Нито робството, нито пиратството бяха подрили тяхната интелигентност или пък тяхното самохвалство. Лишени от театър, масата се превръщаше в сцена за техните представления, а Малта — в тяхна публика. Те се съревноваваха да я накарат да се засмее или да възкликне шокирано. На масата се очакваше духовитост и отлични маниери. Ако не знаеше, Малта никога не би предположила, че тези мъже, които се шегуваха и се сражаваха с думи, бяха и пирати, изцапали ръцете си с кръв, способни да избият всяка душа на един кораб. Когато вечеряше сред тях, се чувстваше сякаш стъпва по тънък лед. Те любезно ѝ бяха предоставили компанията си, но въпреки това Малта никога не си позволяваше да забрави, че тя също е тяхна пленница. Никога не си беше представяла, че салонните маниери, които беше научила като дъщеря на бингтаунска Търговка, може да ѝ бъдат толкова полезни.

И все пак, докато те беседваха с острите си като бръснач умове върху истинското значение на вдовишкия син от комедиите на Ридюеф или дебатираха относно Салдоновото владеене на езика в сравнение с плачевната му липса на драматично темпо, тя копнееше да насочи разговора в по-осведомителна насока. Не ѝ се удаде възможност чак до края на вечерята. Другите бяха извинени и отпратени от масата и капитанът насочи вниманието си към Малта.