Съдбовният кораб [bg]

Кефрия усети, че усмивката ѝ се изкривява.

— Но Кайл не е правилният мъж за това. Вече и двете го знаем. — Тя вдиша дълбоко. — Ако сега се върне, няма да му позволя да вземе семейния глас в Съвета на Търговците. Защото аз знам повече за Бингтаун и мога да гласувам по-разумно. Но на Кайл това няма да му се понрави. Мисля, че дори само то ще е достатъчно, за да го прогони.

— На Кайл няма да му се понрави, че е трябвало да управляваш собствения си глас? Че е трябвало да си способна да се погрижиш за себе си, докато него го е нямало?

Кефрия изчака, преди да отговори. Принуди истината да излезе наяве.

— Щеше да му е неприятно, че съм добра в това, майко. Но е така. И ми харесва да съм добра в него. Това е една от причините, поради които чувствам, че трябва да оставя Силдин да замине. Защото, с малкото си години, той ми показа, че е по-способен да се грижи за себе си, отколкото аз. Бих могла да го задържа до себе си, в безопасност. Но ще бъде твърде много както Кайл държеше мен у дома.

Леко почукване на вратата стресна и двете. Иззад ъгъла надникна Рейч.

— Яни Купрус дойде. Казва, че е дошла за Силдин.

От размириците насам Рейч се беше променила в дребни отношения. Все още живееше с тях и поемаше задълженията на домашна прислужница. Но също така говореше открито относно къде се надява да получи парче земя и какъв тип къща ще построи, когато се достигнеше до финално споразумение. Сега, когато казваше, че Яни е дошла за Силдин, неодобрението в гласа ѝ беше по-видно, отколкото щеше да е преди месеци. Кефрия не се засегна. Жената се бе грижила за децата ѝ и междувременно се бе привързала истински към тях. Рейч беше преливала от щастие при завръщането на Силдин от Дъждовните земи и негодуваше, че трябва отново да го пусне.

— Сега ще сляза — незабавно отвърна Кефрия. — Ти също трябва да дойдеш, ако искаш да си вземеш довиждане.