Съдбовният кораб [bg]

— По-добре кажи, че си свикнала с яда, арогантността и детинското му държане напук. Що се отнася до това да ти доверя намеренията си, е, всички се съгласихме, че сатрапът на цяла Джамаилия ще бъде отличен подарък за Кенит, краля на Пиратските острови. Много от нас ще сметнат за забавно нашето момче сатрап да прекара остатъка от дните си с татуиран редом до носа му гарван и с окови на краката. Вероятно би могъл да бъде обучен да сервира на трапезата на Кенит.

— Но Кенит има склонност към по-голям прагматизъм. Подозирам, че крал Кенит ще позволи на Негова височайша разглезеност да бъде откупен от който го поиска. На Косго ще подобава да измисли кой би могъл да бъде това. За мен ще бъде удоволствие да го представя на Кенит със списък с имена, които да бъдат поканени, за да наддават за тази награда.

Кенит. Името на мъжа, който бе пленил баща ѝ и кораба му. Какво можеше да означава това? Можеше ли в крайна сметка тя да се изправи пред мъжа и някак да спазари освобождаването на баща си? Неочаквано сатрап Косго придоби нова значимост в очите ѝ. Пое дъх и успя да се усмихне.

— Ще го убедя да състави подобен списък с имена — увери капитана. Очите ѝ последваха помощника; той беше последният от компанията, който напускаше стаята. — Ако ме извините, ще видя дали не мога да започна още тази вечер. — Вратата се затвори плътно след мъжа. Тя прокле усиления пулс на сърцето си, тъй като знаеше, че кръвта предателски се качваше нагоре по лицето ѝ. Усмихна се, докато се изместваше към вратата.

— Толкова ли бързаш да ме напуснеш? — попита капитан Ред с престорена тъга. Той се изправи и тръгна да заобикаля масата към нея.

— Бързам да изпълня повелята ви — отвърна Малта. Тя се усмихна и позволи в очите ѝ да се появи искрица кокетност. Трябваше да подходи внимателно към този мъж. Имаше голямо самочувствие, което беше в нейна полза. Доставяше му удоволствие да си мисли, че тя го желае, а той се наслаждаваше на своята гонитба и на драматичните възможности, които му предлагаше. Излагаше на показ ухажването си спрямо нея пред екипажа. Белегът ѝ също не го смущаваше. Може би, помисли си тя, веднъж щом собственото лице на някого бъдеше белязано против волята му, той вече не обръщаше особено внимание на белезите по лицата на другите.

— Не можеш ли да останеш тук и пак да изпълниш повелята ми? — попита я с топла усмивка. Беше много красив мъж, с красиви порядки. Една студена, твърда част от нея си помисли, че ако стане любовница на този мъж, ще може да го използва срещу Кенит. Но не. Не беше заради внезапния спомен за широките рамене на Рейн или ръката ѝ, почиваща в неговата силна длан, докато танцуваха. Изобщо. Бе оставила всички мисли за Дъждовника настрана, като бъдеще, което никога нямаше да се случи. Беше завинаги съсипана за брак с подобен мъж. Но ако беше достатъчно безскрупулна, все още беше възможно да спаси баща си. Въпреки всичко, което я бе сполетяло, той пак щеше да я обича, с вярната обич на един баща.