Съдбовният кораб [bg]

Малта почука на вратата и побърза да влезе, без да изчака отговор. Възкликна от раздразнение към тъмнината. Две крачки я отведоха в другия край на стаята, където дръпна завесите.

— Не бива да се търкаляш в тъмното и да се самосъжаляваш — каза строго на Косго.

Той погледна нагоре към нея от сламеника си. Очите му бяха почти затворени.

— Умирам — дрезгаво се оплака той. — И никой не го е грижа. Той нарочно кара кораба да се люлее, знам го. Само за да може да ми се подиграва пред екипажа.

— Не е вярно. Мотли просто така се движи. Показа ми го снощи на вечеря. Дължи се на начина, по който е проектиран корпусът. Ако се качиш на палубата, подишаш малко свеж въздух и погледаш към водата, движението няма да ти пречи толкова много.

— Казваш го просто така. Знам какво ще ми помогне. Да пуша. Това е изпитано средство против морска болест.

— Казвам ти истината. Беше ми лошо първите два дни на борда. Капитан Ред ми каза да опитам, а аз бях толкова отчаяна, че го направих. Работи. Той каза, че е свързано с това да гледаш как се движи корабът спрямо водата. Когато седиш тук вътре и гледаш стените или се свиваш в тъмното, коремът ти не може да осмисли какво усеща главата ти.

— Може би коремът ми не може да осмисли какво знае главата ми — отвърна Косго. — Аз съм велеславният сатрап на цяла Джамаилия. Въпреки това една банда пиратска измет ме държи като пленник в потресаващи условия. Аз държа Перления трон: аз съм Любимец на Са. Наследник съм на хиляди мъдри владетели, простиращи се назад чак до зората на света. А ти ми говориш сякаш съм дете и дори не ми оказваш уважението да се обръщаш подобаващо към мен. — Обърна лицето си към стената. — Смъртта е за предпочитане. Остави ме да умра, а после света ще се надигне гневно и ще накаже всички ви за стореното.

И последната капка съчувствие, което Малта изпитваше към него, изчезна под неговата вълна самосъжаление. Потресаващи условия, как пък не. Имаше предвид, че стаята му е малка и че го обслужва само тя. Най-много го дразнеше, че ѝ бяха дали собствена стая. Мотли не беше просторен кораб, но точно тези пирати отдаваха голямо значение на удобството. Тя бе решила да го придума да дойде на масата на капитана. Изостави тази идея, но направи последен опит:

— Ще постъпиш добре, ако покажеш малко духовитост, вместо да се цупиш като дете и да си представяш някакво бъдещо отмъщение от името на мъртвото ти тяло. В момента името, което носиш, е единственото, което те прави ценен за тях. Стани и им покажи, че зад тази титла стои мъж. Тогава може и да те уважават.