Съдбовният кораб [bg]

— След като всички, които изберат да си тръгнат, го направят, останалите ще бъдат по-близо до духа на първите бингтаунски Търговци — каза Роника. Отиде до голия прозорец и погледна в нощта навън. — Ще съм доволна веднъж щом всичко се нареди. Когато тези, които останат тук, са онези, които изберат да бъдат част от Бингтаун, тогава мисля, че ще се възстановим. Но това може да отнеме време. Не е безопасно да се пътува, било на север или на юг. — Тогава тя наклони глава. — Изглеждаш доста добре запозната със слуховете и новините в Бингтаун.

Кефрия го прие като негласен, но заслужен упрек. Някога интересите ѝ се бяха въртели единствено около собствените ѝ дом и деца.

— Клюкарстването по време на срещите на Съвета е безкрайно. Сега съм навън повече от преди. Вкъщи има по-малко неща, които да заемат времето ми. Освен това двете с Еке си говорим, когато готвим вечерята. Явно само тогава се чувства добре в компанията ми. — Кефрия замълча за момент. Гласът ѝ беше озадачен. — Знаеше ли, че тя харесва Граг Тенира? — попита тя. — Изглежда, мисли, че той също се интересува от нея. Не знаех какво да отвърна на това.

Майка ѝ се усмихна почти снизходително.

— Ако Граг се интересува от нея, желая им всичко най-хубаво. Той е добър мъж и заслужава добър партньор. Еке може да бъде такава за него. Тя е твърда личност, пряма, но добросърдечна и е добре запозната с морето и с онези, които плават. Граг може да попадне и на нещо по-лошо от Еке Келтър.

— Аз лично се надявах да се справи по-добре. — Кефрия заръчка в огъня. — Надявах се, че Алтея ще се върне вкъщи, ще се осъзнае и ще се омъжи за него.

Лицето на Роника помръкна.

— На този етап единственото ми желание за Алтея е наистина да се върне у дома. — Тя се приближи до огъня, а после ненадейно седна на каменната плоча на огнището. — Това е молитвата ми за всички тях. Приберете се у дома, както можете. Просто се приберете.

В стаята настъпи продължителна тишина. Тогава Кефрия попита с нисък глас:

— Дори Кайл ли, майко? Надяваш ли се той да се завърне у дома?

Роника леко извъртя глава и срещна погледа на дъщеря си замислено. После каза с прочувствен глас:

— Ако това е, на което се надяваш, тогава аз също се надявам за теб.

Кефрия затвори очи за момент. Заговори от уединението на тази тъмнина:

— Но мислиш, че трябва да се обявя за морска вдовица, да го оплача и да продължа.

— Би могла, ако поискаш — каза равно Роника. — Няма го вече достатъчно дълго. Никой няма да те вини за това.

Кефрия се забори с надигащата се мъка, която заплашваше да я погълне. Не смееше да ѝ се отдаде, защото иначе щеше да полудее.

— Не зная на какво се надявам, майко. Просто ми се иска да знаех нещо. Живи ли са, мъртви ли са, който и да е от тях? Ще бъде почти облекчение да разбера, че Кайл е мъртъв. Тогава мога да тъжа за добрите неща, които споделяхме, и да загърбя лошите. Ако се върне у дома… тогава не знам. Изпитвам твърде много.