Съдбовният кораб [bg]

Рейн се изправи до седнало положение, внезапно разсънен.

— Шегуваш ли се с мен?

— Разбира се, че не. Защо да го правя?

— Нищо. Просто… Не съм сигурен, че искам да живея толкова дълго. — За известно време остана смълчан. Представи си, че гледа как майка му и големият му брат умират. Това беше поносимо; човек очакваше да види смъртта на родителите си. Но ако се наложеше да гледа как Малта остарява и умира? А ако имаха деца и трябваше да гледа как те също стават слаби и повяхват, докато той самият оставаше здрав и жизнен? Удължен живот беше подозрителна награда за съмнителната чест да бъдеш драконов спътник. Той изрази следващата си мисъл гласно: — Бих дал всички години, които се надявам да видя, за една-единствена гарантирана с Малта.

Изговарянето на името ѝ беше като магическо призоваване. Видя я в крайчеца на ума си, лъскавината на черната ѝ коса и как очите ѝ бяха засияли, когато бе погледнала нагоре към него. Предателската му памет го отнесе назад към летния бал, как я държеше в обятията си, докато се носеха по дансинга. Беше нейният Представителен бал, а той ѝ бе запазил само един танц, преди да се втурне да спасява света. А вместо да го стори, беше изгубил всичко — включително и Малта.

Ръката му си спомни дребните ѝ пръсти в неговите. Главата ѝ стигаше само до брадичката му. Яростно избута мисълта за нея на калсидска галера. Разбирането на калсидските мъже за незащитените жени беше добре известно. През него се стрелнаха ужасяващ страх и буен гняв. След като отшумяха, той се почувства слаб и нехаен. Негова беше вината, че бе застрашена по този начин. Тя нямаше да му прости. Дори нямаше да посмее да я помоли. Съмняваше се, че тя някога щеше да може отново да изтърпи присъствието му, дори да я спасеше и отведеше у дома. В него се надигна отчаяние.

— Каква буря от емоции може да породи един човек, при това само на базата на въображението — снизходително отбеляза драцената. После попита с по-разсъдлив глас: — Защото живеете толкова кратък живот ли правите това? Въобразявате си измислени истории какво може да се случи утре и изпитвате всички чувства от събития, които никога няма да се случат? Може би за да компенсирате за миналите животи, които не можете да си спомните, си измисляте бъдещи моменти, които няма да просъществуват.

— Може би — съгласи се без особено желание Рейн. Заболя го от веселието ѝ. — Предполагам, че на драконите никога не им се налага да си представят бъдещето, защото притежават изобилие от минали моменти, които да си припомнят.