![Съдбовният кораб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/7/0/sdbovniyat-korab-bg-download.jpg)
Съдбовният кораб [bg]
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Сага за живите кораби #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-84-4
- Переводчик: Катрин Якимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Съдбовният кораб [bg]». Краткое содержание книги:
Шепотът на сандалите им оповести приближаването им. Първо Кефрия, после Роника и накрая Рейч влязоха в стаята. Силдин не беше с тях. Всичко беше наред. Яни предпочиташе да отправи предложението си към Кефрия, преди да ѝ се наложи да се сбогува със сина си. Така нямаше да прилича толкова на размяна. Докато си разменяше приветствия с тях, забеляза, че ръката на Роника изглежда по-крехка в нейната и че Кефрия беше по-мрачна и резервирана. Е, това беше разбираемо.
— Би ли желала чаша чай? — попита Кефрия с учтивостта на едно отминало време. После се обърна към Рейч с нервен смях: — Стига, разбира се, да имаме някакъв чай или нещо подобно на него?
Прислужницата се усмихна.
— Сигурна съм, че ще намеря някакви листа, с които да направя чай.
— Бих се радвала на нещо топло, каквото и да е то — отвърна Яни. — Студът навън хапе чак до мозъка на костите. Защо трябва да ни сполетява толкова сурова зима в най-тежкия ни период?
Известно време споделяха съжаленията си относно това. Тогава, докато Рейч тъкмо се връщаше с чая, Роника ги спаси от безполезни любезности.
— Нека спрем да бъдем толкова нервни сякаш не знаем защо Яни е тук. Дошла е да отведе Силдин в Дъждовните земи, когато тази нощ Кендри отплава. Знам, че Кефрия се е съгласила с това и че такова е желанието на Силдин. Но…
— Иска ми се да не се чувствахте така — услужливо каза Яни. — Сякаш го губите, имам предвид. Сега той идва с мен, за известно време, защото искрено вярва, че има дълг да ни помогне в подготвителната ни работа. Несъмнено, Дъждовните земи са го белязали като свой. Но това не означава, че той вече не е Вестрит. Надявам се в идните дни да настъпи време, когато Дъждовните земи и Бингтаун ще могат да общуват свободно.
Това предизвика съвсем лека реакция.
— Силдин не е единствената причина, поради която съм тук — добави рязко тя. — Нося и две предложения. Едното е от Съвета на Дъждовните земи, другото е от мен.
Преди да успее да продължи, Силдин отвори вратата.
— Готов съм — обяви той с неприкрито доволство. Влезе в стаята, като мъкнеше със себе си издута платнена торба, и огледа събралите се жени. — Защо всички сте толкова тихи? — настоятелно попита той. Светлината от огъня танцуваше по люспестите му скули.
Никой не отговори.
Яни се намести в стола си и прие чашката с чая, който Рейч ѝ бе сипала. Тя сръбна от него, като използва момента да събере мислите си. Напомняше на мента с остър, характерен вкус.
— Всъщност е доста приятно на вкус — искрено ги поздрави тя и остави обратно чашката. Очите ѝ обходиха очакващите им изражения. Кефрия държеше чая си, но не беше отпила от него. Роника дори не беше вдигнала своята чашка. Яни внезапно осъзна какво липсва. Прочисти гърло.
— Аз, Яни Купрус от Дъждовния Търговски род Купрус, приемам гостоприемството на дома и трапезата ви. Паметта ми е съхранила всички древни разбирания между Дъждовните земи и Бингтаун. — Докато изричаше старите, официални слова, бе изненадана да почувства насъбиращите се в очите ѝ сълзи. Да. Така беше правилно. Видя ответното усещане и по лицата на бингтаунските жени.
Сякаш го бяха репетирали, Роника и Кефрия заговориха заедно:
— Ние, Роника и Кефрия Вестрит от бингтаунския Търговски род Вестрит, те приветстваме на трапезата и в дома си. Паметта ни е съхранила всички древни разбирания между Бингтаун и Дъждовните земи.
Кефрия изненада всички, като продължи сама:
— Както и споразумението ни, касаещо живия кораб Вивачия, резултат от усилията и на двата рода, и надеждата, че семействата ни ще се обединят чрез брака на Малта Вестрит и Рейн Купрус. — Тя вдиша дълбоко. Гласът ѝ трепереше едва забележимо. — В знак на връзката между семействата ни, ти предлагам най-малкия си син, Силдин Вестрит, да бъде отгледан в рода Купрус от Дъждовните земи. В замяна ви възлагам да го научите добре на обичаите на нашия народ.
Да. Така беше правилно. Нека всичко бъде формализирано. Изведнъж Силдин застана по-изправено. Той остави торбата си и се приближи, взе ръката на майка си и погледна нагоре към нея.