Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Чувстваше се странно, сякаш вървеше насън, и се запъти обратно, следвайки стъпките на другите. Усещаше, че Кокошката и Пустошта го наблюдават отдалече. Достигна брега и издърпаната на пясъка Хвърчило и само го заболя още повече. Изгубените братя работеха заедно с Пътника, за да я приготвят. Кайл седна и загледа тях, океана и неспирния прибой. Откъм селото по брега се зададе някакъв старец.

— Привет — рече той на талийски.

Кайл погледна Пътника, който просто се върна към работата си, сви рамене и се обърна към човека:

— Моля? Говориш на талийски?

— Да. От Грис съм. Преди години претърпях корабокрушение тук.

Дългата му, права, посивяваща коса плющеше на вятъра, идващ откъм брега. Брадата и мустаците рязко изпъкваха върху слабите му, потъмнели от слънцето черти. Носеше парцаливите, избелели останки на риза, кожена одежда и гащи. Краката му бяха боси и напукани.

— И?

Очите на мъжа станаха на цепки и той погледна настрани.

— Надявах се, че ще ми предложите място — да замина накъде да е, но не и да остана тук.

— Няма да стане. Всъщност ние не…

— Познавам добре тукашните води. Мога да ви преведа през тях. С години съм ловил риба тук. Вие накъде сте се запътили?

Кайл се видя в чудо. Да, накъде се бяха запътили? Той погледна Пътника; бе обърнал гърба си към него, докато трупаше вързопите и пълнеше бъчонките с вода.

— Кюон Тали — най-накрая каза той.

— Кюон! Тогава моля ви, в името на милостта на Господарката! Трябва да ме вземете.

Кайл остро изгледа човека — милостта на Господарката? И все пак не — защо да привижда каквото и да е в тези думи? Несъмнено беше някаква разпространена талийска клетва.

— Наистина не съм аз този, който ще каже… — и той погледна леко намусено към Пътника.

Той намотаваше въже. С гръб към останалите, той сведе глава, после я вдигна, все едно умоляваше небето.

— Решението е твое, Кайл.

— Тогава съгласен съм. Как се казваш?

— Джан.

Кайл го представи. Изгубените братя поздравиха мъжа, но Пътника не се извърна.

— Ще трябва да хванем нощния прилив — бяха единствените му думи.

Джан посочи към селото.

— Само ще взема запаси.

— Побързай — викна подире му Пътника.

Бяха изкарали Хвърчило в плитчините, когато Джан се завърна, натоварен с мехове вода, вързопи плодове и бледи кореноплодни. Той си проби път през прибоя, хвърли товара си през борда и се качи. Преследвача му даде лоста на кормилото. Кайл и братята изопнаха платното. Пътника седна на носа и скръсти ръце на коленете си. Джан ги насочи на север.

След малко, щом звездите се показаха, Кайл седна до борда и опря брадичка на планшира. Загледа се назад, към тъмната черта на хоризонта, която бе брегът на Джакуруку. Предложението му да отидат при Долманите се оказа бедствие за тях. К’азз мъртъв или изчезнал. Ереко убит. И — притесняваше се Кайл — може да е засегнал непростимо Пътника с думите си при Долманите. Сега го разбираше, обаче бе толкова гневен. Изобщо не се замисли, че човекът е познавал Ереко много по-дълго от него. А сега Пътника ги водеше към Кюон — целта на самата Гвардия. Може би смяташе да им предаде Кайл. Изведнъж му хрумна, че всъщност Пътника може да го обвинява за смъртта на приятеля си — ако не бе посочил Джакуруку сред всички възможни цели, Ереко още щеше да е жив. Той погледна към носа. На Кайл му се стори, че човекът е буден и мрачен. Очите му блестяха в мрака, заковани за привидно разсеяния Джан на кормилото — погледът му бе твърдо прикован към североизточния хоризонт.